Акад. Георги Марков: Атентатът в църквата "Св. Неделя" е нечувано злодеяние
Последвайте ни в Google News Showcase
Атентатът в църквата „Св. Неделя“ е нечувано злодеяние – на Велики четвъртък да взривиш Божия храм. Това каза историкът акад. Георги Марков в интервю на Агенция „Фокус“ по повод най-кървавия терористичен акт в българската история - атентата в църквата „Св. Неделя“, при който броят на жертвите надхвърля 150 души.
„Това е един пореден трагичен връх в Гражданската война, която поразява България от преди 100 години - сблъсък между двата цвята на терора – „червения“ терор и „белия“ терор. Това за мен е едно обезумяване в онази трагична Гражданска война, тъй като самият атентат е планиран няколко месеца преди извършването със съгласието на Коминтерна. И динамитът се внася по Черно море с лодки по линията на Коминтерна“, каза още той и посочи, че избиването на тогавашния политически елит е трябвало да бъде сигнал за ново въоръжени въстание.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
„Обаче се вижда, че няма условия за такова въстание и Васил Коларов издава нареждане да не се извършва атентат или поне да се отложи. Но военната организация на партията, която се оглавява от кадрови офицери като майор Коста Янков, вижда, че правителството на Цанков започва да унищожава представители на Комунистическата партия – Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов и други депутати, разстреляни по софийските улици. Но това пък е в отговор на проф. Никола Милев – главният редактор на всекидневника „Слово“. Това е братоубийство, което според мен стига да безумие. Но военната организация отказва да отложи атентата. Имало е дори идея да се взриви Народното събрание. Но всъщност терористи от военната организация на БКП застрелват ген. Коста Георгиев, който е от Военния съюз. И то го убиват в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“, когато той отива с внучката си на Велики четвъртък да се черкува за Великден“, каза още акад. Марков и уточни, че терористите са знаели, че погребението на ген. Георгиев ще привлече цялото правителство и царя.
Той припомни, че два дни по-рано е извършено още едно покушение – срещу царя при Арабаконак, където той се спасява по-чудо. „И на 16 април царят отива на погребението на своя служител, който е загинал тогава, и така закъснява за опелото в „Св. Неделя“, което го спасява. Взривът е ужасен и това, от което най-много ме боли, е, че загиват 12 български генерали, които отиват да отдадат почит на своя колега - дори и във войните не са загивали заедно толкова български генерали. Над 150 души са убити или умрели от раните си след това. Такова злодеяние е нечувано – на Велики четвъртък да взривиш Божия храм. После вече започва „белият“ терор – по предварително изготвени списъци се извършват масови убийства, около 450 души за избити. Ген. Иван Вълков нарежда да се изтребят и интелектуалните подбудители – Гео Милев го удушават заради поемата „Септември“, Йосиф Херц също е удушен, след като спират няколко негови вестника заради критика към правителството, поетът Сергей Румянцев и той – и други, които нямат нищо общо с атентата. И по този начин се отваря рана – рана, която според мен и до днес не е излекувана. Трябва много внимателно да подхождаме към този атентат и да не се спекулира политически, защото има проява и на единия, и на другия вид терор“, каза още акад. Марков и уточни, че трябва да осъдим всички цветове на терора.
