Една саможертвена атака срещу есесовците тъне в забрава
Последвайте ни в Google News Showcase
Гасна, а обещах на покойния ми баща Матей да разкажа тази история. Да разкажа за акордеона на Андрея, чиито акорди победиха хитлеристите.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Андрея беше обикновен, никому неизвестнен строител от габровското село Драгановци. Така и си отиде – сам, под мъждукащата светлина на една газена лампа, нагризан от плъхове. Всъщност Андрея и войсковата му част са участници във Втората фаза на войната. Трябва да е било около боевете за Драва или само месеци преди 9 май. Нощта била топла и ясна, небето - озарено от звезди. Войсковото отделение на Андрея било обградено от елитни есесовски части край Дрезден. Било е невъзможно да пробият, да оцелеят. И въпреки това Андрея разтворил акордеона си и засвирил. Всички се изправили и тръгнали под куршумите и под звуците на химна „Шуми Марица”.
Руснаците били далеч, но чули акордеона и разбрали, че се случва нещо трагично и героично с братята им българи. Че звучат акордите на саможертвена атака. Тогава запалили катюшите. Когато се срещнали българските и руските войни, командирите от Трети украински фронт свалили ордените си и ги закачили на гърдите на Андрея. Една година, след като той си беше вече отишъл, по бетонните стълбове в Драгановци се появи некролог със снимката на младо момче във военна униформа, окичена с ордени. Момчето разпъваше акордеон.
Евелина ДРАГОШИНОВА, София
