Алфа Рисърч: 67% от българите няма да променят нищо в ежедневието си след атентатите в Париж
Последвайте ни в Google News Showcase
След атентатите в Париж, мнозинството от българите (52%) са на мнение, че заплахата за България е същата, както и за останалите европейски страни. Това показва изследване на социологическата агенция Алфа Рисърч.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Около една пета смятат, че сме изложени на по-малък риск, не защото сме по-добре защитени от нашите служби, а защото страната ни не е мишена за терористите.
Според 28% обаче, обратното, ние сме изложени на по-голяма опасност, тъй като сме на границите на Европейския съюз. Атентатите повишават опасенията на българите, но мнозинството запазват спокойствие и обичайния си начин на живот. Мерките, които в личен план възнамеряват да предприемат, са най-вече да избягват места с по-голямо присъствие на чужденци и масови публични събирания.
Не е изключен и известен отлив от екскурзии и пътувания – 6% заявяват, че са имали планирано пътуване в чужбина, но са се отказали да го осъществят. Въпреки опасенията, преобладаващата част от хората (67%) не възнамеряват да променят нищо в ежедневното си поведение и навици.
Едни, защото и без друго пътуванията и посещенията им на публични места са силно ограничени, други – защото, смятат, че не трябва да се позволява на терористите да променят цивилизования начин на живот на милионите хора по света. Все пак, една част от гражданите, ще променят нещо от своето поведение.
6%, които са планирали пътуване в чужбина, ще се откажат, за 1% е възможно да променят плановете си за обучение в Европа. Относително най-голяма част от хората, 17-20%, смятат да ограничат посещенията си на места, където се събират много хора – стадиони, концерти, театри, или пък такива, където има концентрация на чужденци.
Във връзка с електоралните нагласи на българите през ноември, изследването на Алфа Рисърч показва, че управляващата коалиция и най-вече ГЕРБ излизат с повишено доверие след местните избори, но същевременно ключови министри и политики губят подкрепа.
Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните. По-скромна е подкрепата за кабинета – 24% доверие срещу 42% недоверие.
Разликата в доверието към премиера и правителството се дължи основно на факта, че Борисов се оценява за действията си в качеството му на политически лидер. Като такъв, той няма конкуренция, поне не в настоящия момент. Кабинетът обаче се оценява през призмата на водените политики, а спрямо повечето от тях мнозинството граждани са силно критични.
Традиционно финансирана и традиционно одобрявана сфера и в двете правителства на Борисов остава инфраструктурата (73%), а най-харесван министър – Лиляна Павлова (36.5%). Томислав Дончев, министърът на еврофондовете, чието усвояване беше в основата на спечелването на местните избори, също запазва стабилен позитивен рейтинг. Здравеопазването (16%), социалната политика (13%) и земеделието (12%), макар и с много по-ниски оценки от инфраструктурата, са следващите, в които гражданите виждат известни позитивни промени.
Интересното тук е, че министрите Ивайло Калфин и Петър Москов се нареждат съответно на второ и трето място сред успешните членове на кабинета. Те са единствените с невралгични ресори, запазващи достатъчно висока подкрепа (по 20%), независимо от разгорещените дебати по реформите в техните сфери.
Въвеждането на данък „обществено здраве” – една от най-оспорваните инициативи на здравния министър Петър Москов – получава подкрепата на 53% от пълнолетните жители на страната. Най-силният ефект от дебата „за” и „против” данъка е събуждането на интереса на българите към състава на консумираните от тях продукти. Като резултат, здравните аргументи, сред които най-вече притесненията за храненето на децата, са надделели над икономическите мотиви срещу данъка.
Почти всички останали ресори и правителствени политики се характеризират с високо равнище на неодобрение. Различни по характера си причини – начина на обсъждане на дадени законопроекти, проблеми в съответните сфери, или липса на координация, са довели до по-рязък спад в рейтинга на трима министри – образователния Тодор Танев, вътрешния Румяна Бъчварова и на туризма Николина Ангелкова.
Силно негативни са обществените реакции към протестите на полицаите и начина, по който се гарантира сигурността на гражданите. Застаряващото население и оценките за състоянието на отделните сфери оказват решаващо влияние върху вижданията на анкетираните за приоритетите на финансиране чрез Бюджет 2016 – за социални плащания и пенсии (86%), здравеопазване (81%), образование (73%). Най-ниска е подкрепата за отделянето на повече пари от данъците за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%).
Девет от десет анкетирани са срещу повишаването цените на винетките. В електорален план няма значима промяна в подкрепата за основните политически сили – лек ръст при ГЕРБ и РБ, лек спад при ПФ и по-значителен при БСП и Атака. За 80% от анкетираните, на местните избори ГЕРБ е увеличил влиянието си в обществото. Според 29% Реформаторският блок също излиза от изборите с по-добри позиции. Ореола си на „силната партия“ започва да губи ДПС.
Едва 8% са на мнение, че неговата тежест се е увеличила – също толкова, колкото смятат, че се е увеличила тежестта на новите малки партии като АБВ и Движение 21. Като основни губещи обаче се оценяват най-вече БСП и Атака.
Според 77% влиянието на БСП сред избирателите спада, 80% твърдят същото за Атака. Ако днес имаше избори, националистите на Волен Сидеров биха останали извън парламента. В сравнение с месец юни, ръст от 4 на сто е налице и в личния рейтинг на президента Росен Плевнелиев. Одобрението за него идва основно от социалните групи, най-активно подкрепили референдума за електронното гласуване.
