Последвайте ни в Google News Showcase
От натиска, който оказа на Китай да използва влиянието си, за да отслаби агресивността на Ким Чен-ун, до дипломатическата офанзива за диалог с режима в Пхенян - държавният глава на САЩ Доналд Тръмп направи повече, за да спечели Нобеловата награда за мир, отколкото неговият предшественик Барак Обама, пише Джеймс Робинс в коментар за американския вестник USA Today, цитиран от "Фокус".
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Преди година перспективата президентът Тръмп да бъде нобелов лауреат за мир щеше да замае главите на неговите критици. Сега, ако всичко върви добре в преговорите на САЩ със Северна Корея, Тръмп би трябвало да бъде фаворит за фаворит за наградата, която той наистина ще спечели.
Зашеметяващите стъпки, насочени към постигане на траен мир на Корейския полуостров, предизвикаха суматоха около Нобеловата награда за мир. Преодоляването на почти седемдесетилетното разделение на полуострова – едно от последните важни останки от Студената война - ще бъде епохално международно събитие. Бившият президент на Южна Корея Ким Де Чун получи наградата за мир през 2000 г. за началото на процеса на диалог със Северна Корея.
Историческата среща на върха между южнокорейския президент Мун Дже-ин и лидера на Северна Корея Ким Чен-ун сама по себе си е постигнала неимоверен успех, тъй като на нея бе декларирано желание за прекратяване на войната, замразена от 50-те години на миналия век наса. Но Мун Дже-ин се отдръпна, за да даде път на Тръмп.
„Президентът Тръмп може да вземе Нобеловата награда, защотот единственото, от което се нуждаем, е мирът“, бе коментарът на южнокорейския държавен глава.
Тръмп наистина заслужава голяма част от овациите за пробива в отношенията между Сеул и Пхенян. Тръмп е първият президент, който изрично обвърза търговската политика на САЩ с Китай в замяна на това Пекин да окаже натиск на съюзника си в лицето на Пхенян.
Предишни президенти са разделяли тези въпроси, но Тръмп знае, че изкуството на сделката се основава на използването на различни лостове. Икономиката на Северна Корея зависи от Китай, а благосъстоянието на Китай зависи от търговията със САЩ. Пекин има много по-малък интерес от защитата на севернокорейския съюзник, отколкото в поддържането на световните пазари. Тази реалност несъмнено беше рамката за дискусиите през март между президента на Китай Си Дзинпин и лидера на режима в Пхенян Ким Чен-ун.
Тръмп разясни и потенциалните последици от това усилията да не са насочени към мир на полуострова. Миналата година видяхме редица заплахи и контразаплахи. Северна Корея проведе няколко провокативни ядрени и ракетни тестове. Пхенян заплаши да изстреля ракети към Хавай или континенталната част на САЩ и заяви, че има право да сваля американски стратегически бомбардировачи дори извън въздушното пространство на Северна Корея. В отговор Тръмп предупреди, че всички севернокорейски военни действия ще бъдат „посрещнати с огън и гняв, каквито светът досега не е виждал“. Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис лаконично отбеляза, че ако Северна Корея изстреля ракети към САЩ, би било началото на „игра" с всички възможни средства.
Някои се разтревожиха за възможността за директна война със Северна Корея. Но както са казвали римляните: „Ако искаш мир, подготви се за война“. Мирът чрез стратегия за сила работи само когато противникът знае, че имате предвид бизнес. И все пак - Тръмп има „по-голям бутон".
Шумотевицата около Нобеловата награда за мир се появи в контекста на обстоятелството, че през 2009 г. отличието бе връчено на бившия американски президент Барак Обама с надеждата, че ще положи „извънредни усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничество между народите". Нобеловият комитет инвестира авансово в сграда, която никога не бе построена. Репутацията на наградата бе сериозно накърнена тогава, но сега може да бъде възстановена чрез признаване на постиженията на наследника на Обама. Тръмп, който води на фронта, а не командва отзад, показва, че САЩ могат да останат „единствената необходима нация в световните дела", само ако имат лидер, който се държи точно както сегашния.
Има още много неща, които трябва да се направят, разбира се. Резултатът от предстоящата среща на върха между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун ще определи дали този бъдещ мир ще бъде траен или ще бъде само мираж. Но ако всичко върви добре и мирът най-накрая възтържествува, Нобелова награда за мир ще бъде подходящо и прилично отдаване на почит на забележителното постижение на 45-тия президент на САЩ.
