Антон Станков: Когато личности, а не институции решават проблемите - имаме институционална нестабилност
Последвайте ни в Google News Showcase
Инициативата за промяна на Конституцията може да дойде само от парламента. Министерският съвет няма право на такава законодателна инициатива. Трябва да очакваме една парламентарна група да обяви законопроект, който да бъде подписан от съответния брой народни представители и т.н. по процедурата. Ако се съобразим с прословутото решение №3 от 2003 г., което казва, че когато се променят някакви функции на конституционно установени органи, то тогава има промяна във формата на държавно управление и съответно е необходимо Велико Народно събрание.
Съобразявайки се с това решение, би трябвало да приемем, че е необходимо ВНС да направи тези промени. Като юрист съм привърженик на тази теза, че именно то трябва да предприеме такива промени. Става дума за промяна както на структурата на Висшия съдебен съвет /ВСС/, така и на неговия мандат. Смяна на състава на ВСС до 2001 г. се е случвала няколко пъти и винаги е била по политически причини. Там ключовата дума е парламентарната квота.
След 2001 г., когато България вече беше кандидат за член на Европейския съюз, такава политика не беше поощрявана нито от Брюксел, нито във вътрешнополитически план в България. Бяхме свидетели на атаки срещу отделни членове на ВСС – прословутия скандал "Красьо Черничкия", при който уволниха колеги от ВСС. Не мисля, че е правилна политиката. По-добре е България да се стреми към стабилност и приемственост и избраният ВСС да може да си изкара мандата, колкото и критики да търпи.
Прокуратурата винаги би могла да бъде използвана като политическа тояга или бухалка. Важното е как се носи отговорност при дейността на прокуратурата, пред кого се носи и дали тя ще е дисциплинарна, наказателна или чисто обществена, дали ще въведем избори за прокурори, при които неуспелите прокурори няма да бъдат избрани. Варианти има много. Демокрациите познават много варианти на структуриране на прокуратурата.
Свидетели сме как тя и в момента е уязвима на политическо влияние. Ако тя бъде част от изпълнителната власт, тогава може би ще излезе по-на светло нейната отговорност. Тя би подлежала на парламентарен контрол. По този въпрос – къде е мястото на прокуратурата – може да се пише и говори вечно.
Сега е регламентирана тя да бъде част от съдебната власт, но виждаме, че тя обслужва интереси на изпълнителната власт. За съжаление много зависи кой е главен прокурор като личност, кой е министър на вътрешните работи като личност, кой е министър-председател като личност. Т.е. тогава, когато личностите, а не институциите решават проблемите, ние имаме институционална нестабилност.
