ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Банковата система в България попадна във фокуса на обществения и политическия живот през изминалата седмица. Стигна се дори до това БНБ да назначи квестори в КТБ заради липса на ликвидност на банката. Но това може да се разглежда като изолиран случай, който е резултат на сблъсък на корпоративни интереси. Всъщност въпросът за стабилността на банките у нас въобще не би трябвало да стои на дневен ред, тъй като обективните обстоятелства сочат, че системата се характеризира с много добри нива на ликвидност и капиталова адекватност, се казва в анализ на "Стандарт".
Дори фактът, че вложители в Корпоративна търговска банка тръгнаха да теглят парите си от банката, не е показателен за цялата система, защото в крайна сметка изтеглените влогове са били пренасочени към други банки, увери самият гуверньор на БНБ Иван Искров. Финансовите показатели на трезорите в страната категорично отхвърлят всякакви съмнения в нормалното функциониране на банковия сектор у нас.
Нещо повече, банките в България могат да се похвалят с високо ниво на стабилност. Дори само фактът, че световната финансова криза не повлия по никакъв начин на родната банкова система, е сериозен атестат за нейната стабилност. На фона на банките в Европа и САЩ, които разчитаха на спасителни траншове по време на кризата, българската система не показа никакви признаци на разклащане. Освен това наличието на валутен борд осигурява допълнителна сигурност на банките в България.
От гледна точка на капиталовата адекватност родната банкова система изглежда непоклатима. Към края на първото тримесечие на настоящата 2014 г. средната капиталова адекватност на банките у нас достига 20,42%, сочат данните на БНБ. Нивото на капиталова адекватност, което банките у нас поддържат, сериозно надвишава минималния праг от 12%, който БНБ изискваше доскоро. Вследствие на синхронизиране на банковите правила за всички страни членки на Европейския съюз изискването за капиталовата адекватност у нас беше намалено до 8%. Това обаче вече беше компенсирано от БНБ, която въведе изискване за два нови буфера.
Така в крайна сметка изискването за капиталовата адекватност не само че няма да се понижи, но дори ще отчете повишаване до 13,5%. Така изискванията за банките в България реално са много по-строги от действащите правила в ЕС. Но дори и при новите правила на БНБ родната банкова система ще бъде далеч над минималните изисквания на Централната банка със своите 20,42% капиталова адекватност. Този показател всъщност е и най-важният индикатор за стабилността на дадена система. Неслучайно всички документи на Базелския комитет, определящи параметрите, на които трябва да отговаря всяка кредитна институция, са посветени именно на капиталовата адекватност.
Интересно е да се отбележи, че новото изискване за капиталова адекватност от 8% бе определено за сериозно предизвикателство за редица банки в Западна Европа, докато у нас новата регулация бе свързана предимно със занижаване на изискванията. Реакцията на БНБ и новите буфери всъщност доведоха до затягане на изискванията за българските банки.
Ликвидната позиция на родната банковата система също демонстрира много високо ниво. Коефициентът на ликвидност на системата възлиза на 26,22%. Това е доста сериозен резултат, тъй като според редица експерти повечето банки в света оперират при ликвидност от порядъка на 10%. С други думи, родните банки оперират при три пъти по-висок коефициент на ликвидност, отколкото чуждите трезори.
Активите на банковата система у нас възлизат на 86,444 млрд. лв. През последните години сумата на активите расте всяка година. Само за последните 12 месеца до края на април активите на банките са нараснали с 4,7%, или с 3,9 млрд. лв. Принципно размерът на активите също се приема за измерител на банковата стабилност от гледна точка на способността й да абсорбира външни шокове. Общият балансов капитал на банките в страната възлиза на 11,1 млрд. лв. Резервите на банковата система достигат 6,411 млрд. лв. към края на април. Сумата отчита ръст от 3,6%, или 221,3 млн. лв. спрямо същия месец на миналата година, сочат данните на БНБ.
Доверието към банковата система може да се измери и чрез постоянно нарастващата сума на депозитите. Влоговете на физическите лица нарастват постоянно през последните години, като към края на април те възлизат на 38,9 млрд. лв. За година увеличението на депозитите е с 10,2%. Освен ясен индикатор за доверие, набраните депозити осигуряват на банките известна независимост от техните "майки", базирани в чужбина. Това е така, защото търговските банки у нас разчитат главно на набраните депозити, за да осигурят ресурс за кредитна дейност, а не на Европейската централна банка например. С други думи, този факт прави дейността на родната банкова система сравнително независима от политиката на банковия регулатор на европейско ниво.
Не на последно място, трябва да се обърне внимание и на факта, че банките у нас попадат в групата на малките финансови институции според доклада на Европейската централна банка от 2013 г. Родната система попада в тази група, тъй като е под 200% от Брутния вътрешен продукт на страната. В доклада се посочва, че показателят за капиталовата възвръщаемост на големите европейски банки отчита сериозен спад вследствие на финансовата криза от 2008 г., докато при малките това не се случва в значителни темпове. Това означава, че големите банки в Западна Европа са доста по-зависими от икономическите сътресения, отколкото по-малките финансови институции.
2,1 млрд. гарантират влоговете
Важен фактор за родната банкова система е механизмът за защита на влоговете. Фондът за гарантиране на влоговете в банките функционира от 1999 г. насам и гарантира на 100% депозити в размер до 196 000 лв., като влоговете са защитени без значение дали са във левове или чуждестранна валута. Таванът от 196 000 лв. се отнася за парите на един вложител в една банка. Ако човек има няколко влога в един трезор с обща сума под 196 хил. лв., и още няколко депозита в друга банка, чиято сума отново е под този праг, всичките му спестявания са напълно гарантирани.
Понастоящем сумата във фонда възлиза на 2,104 млрд. лева, след като банките преведоха 263 млн. лв. под формата на вноска за 2013 година. Вноски във фонда правят 26 банки у нас, като тези, които функционират в България под формата на клонове, не са длъжни да превеждат средства, тъй като влоговете се гарантират от системата в съответната държава по регистрация на банката. Но за всички банки в страните от ЕС минималният праг за гарантиране на влоговете е 100 000 евро.
Устойчив ръст на печалбата
Банковата система у нас се радва на устойчив ръст на печалбата. За първите четири месеца на настоящата година трезорите са спечелили 306 млн. лв., сочат данните на БНБ. Това е ръст с цели 45% на годишна база. За сравнение, за първите четири месеца на миналата 2013 година банковата система отчете печалба в размер на 210,8 млн. лв., или с 95,5 млн. лв. по-малко от настоящия резултат. Влияние върху финансовия резултат оказват повишените финансови приходи вследствие на свиването на разходите за лихви, както и по-малкият размер на натрупаната обезценка, отбелязват от Централната банка. Действително, разходите за обезценка на банките намаляват със 71 млн. лв. на годишна база до 255 млн. лв. От друга страна, разходите за лихви по влогове и депозити отчитат спад с 8,8%, или с 61,1 млн. лв. спрямо същия период на 2013 г. В резултат на плавното понижение на лихвите по кредитите приходите от лихви също отчитат понижение, което обаче е доста по-скромно от свиването на разходите за лихви по депозитите. Спадът в приходите от лихви е едва 1%, или 14,7 млн. лв. на годишна база.
Лошите кредити паднаха със 142 млн. за година
Лошите и преструктурирани кредити намаляха със 142 млн. лв. за година, сочат данните на БНБ към края на месец април 2014 г. Те възлизат на 9,653 млрд. лв., или 22,29% от всички изтеглени заеми. За сравнение, към края на април 2013 г. лошите кредити бяха 9,796 млрд. лв., или 22,99% от кредитния портфейл на банковата система. Просрочията при потребителските заеми са 1,226 млрд. лв. и имат дял от 16,8% от общо 7,3 млрд. лв. раздадени потребителски заеми. Лошите жилищни кредити имат дял от 21,5% като общата им сума е 1,910 млрд. лв. Размерът на всички раздадени ипотеки у нас достига 8,892 млрд. лв. За разлика от предходните години, когато сумата на лошите кредити нарастваше постоянно, 2014 г. донесе поводи за оптимизъм. Освен намаляващите просрочия, кредитирането започна да показва признаци на раздвижване. Основен генератор на това са корпоративните заеми, които скачат с цели 683,6 млн. лева, или 2,67% за година до общата сума от 26,277 млрд. лв., сочат данните на БНБ към края на април. Като цяло общата сума на всички раздадени кредити нараства със 703,2 млн. лв. за година и достига 43,3 млрд. лв. (без овърдрафт). Потребителското кредитиране отчита ръст от 0,83% на годишна база, а жилищното - покачване с 0,3%.
