Когато железниците не бяха мръсна дума
Железопътното дело в България води началото си от построяването на първата линия Русе – Варна през 1866 г. След Освобождението са създадени Българските държавни железници.
След 1944 г. едни от първите обекти, обявени за национални строежи, са транспортни, включително железопътните. Железопътната линия Перник – Волуяк – София, дълга 58 км, е завършена предсрочно в края на 1949 г. Линията Левски – Ловеч – Троян през 1948 г. е обявена за национален строителен обект. Изградена е от бригадири.
На 21 декември 1952 г. е въведена в експлоатация цялата предбалканска линия София – Карлово – Карнобат – Бургас, третата основна артерия в направлението изток-запад.
Изградената жп линия Самуил – Силистра с обща дължина 114 км и участъците Горна Оряховица – Лясковец – Златица – град Елена, Червен Бряг – Златна Панега, Видин – Кошава и други, с обща дължина 203 км, допълват изграждането на цялостната железопътна инфраструктура, която изпълнява важни социални, икономически и отбранителни функции в най-тежките и бедни райони в страната.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Към края на 1985 г. у нас са изградени 747 индустриални жп клонове, които обслужват най-големите промишлени предприятия, енергетиката, пристанищата, строителните комбинати и крупните складови бази. В тях се извършват над 60% от товаро-разтоварните операции в железниците.
Електрификацията на българските железници започва през 1963 г., следват автоматизацията, електронизацията, механизацията на процесите и внедряването на съвременните компютърни технологии.
Успех за този период е удвояването на близо 1000 км жп линии, първоначално по главното северно направление София – Мездра – Плевен – Горна Оряховица – Варна, дълго 500 км. Започва работа и по основното южно направление за затваряне на този пръстен от Варна през Синдел – Карнобат – Бургас – Стара Загора – Пловдив – София.
Цялата статия и още интересни мнения и коментари вижте на Retro.bg!