Последвайте ни в Google News Showcase
Бизнесът пожела облекчение при наемането на работна ръка от чужбина. От работодателските организации поискаха да имат право да наемат повече работници от други държави. Ще доведе ли това до дъмпинг на пазара на труда и заливането му с по-нископлатени кадри? В студиото на Нова телевизия „Здравей, България" по въпроса говориха председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Васил Велев отрече твърденията, че бизнесът иска да внесе в страната нископлатени кадри от чужбина, с което да принуди и местните да работят за по-малко пари. Оценката в средносрочен план на Института за устойчиво икономическо развитие е от порядъка на потребност от 500 000 работници и служители, каза той.
„Тази потребност няма да се реализира за месец или седмица, а в средносрочен план в близките няколко години", заяви Велев.
„Те са нужни, защото тяхната липса задържа икономическия растеж. В момента най-острият проблем е недостигът на човешки ресурси. Той изпревари корупцията, административните прегради и по острота излиза във всички анкети. Това е в оценката на чуждите инвеститори и на международните институции", добави председателят на АИКБ.
Васил Велев каза още, че има недостиг не само на високо квалифицирани служители, но и на работници във всички сектори.
„Няма как да продължим и особено да ускорим икономическия растеж, ако всяка година пазарът на труда напускат приблизително два пъти повече души, отколкото се вливат", каза той.
Велев добави, че идеята на АИКБ е да се „внесат" преди всичко представители на българските общности в Украйна, Молдова и Македония.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров, основната причина за проблема с кадрите са ниските доходи. Той заяви, че двете спогодби с Украйна и Молдова за регулация на българите работещи там и гражданите на тези страни, работещи у нас, се провалят.
„Към момента имаме единствената възможност да регулираме спогодба с Армения", обяви Димитров.
„Дефицитният пазар на труда е факт от няколко години. Имаме разлика в оценката на причината. Аз съм дълбок песимист, че ако акцентираме на виетнамските инженери или заварчици, ще запълним дупката в нашия пазар", подчерта той.
Той изрази съмнение, че украинските и други сезонни работници, които са били в България миналата година, ще дойдат отново.
Пазарът на труда не е отворен, каза от своя страна Велев, давайки пример, че за да замине за Полша на един украинец му трябват „няколко дни и 35 евро, докато за България 300 евро и няколко месеца.
„Единствено Валери Симеонов прави енергични усилия да облекчи вноса, но има пасивна и активна съпротива от всички останали", добави председателят на АИКБ.
Той припомни фактът, че безработицата е под санитарния минимум и добави, че „няма хора, които да искат да работят и да не могат да си намерят работа". Според него, ако в България имаше достатъчно квалифицирани кадри, бизнесът нямаше да иска да внася украинци и молдовци. Той очерта виждането си, че вносът няма да повлияе негативно на заплатите, а дори може да се окаже положителен, тъй като ще спомогне за разширяването на бизнес дейностите.
Той добави, че има по 40 кандидати за едно работно място от Украйна и Молдова.
„Ако искаме да върнем българите единственото решение е увеличение на доходите", каза той.
