Благой Георгиев: Бербатов е най-добрият, срещу Роналдиньо ми трепереха коленете
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият български национал Благой Георгиев даде пространно интервю за руското седмично издание „Футбол“. Халфът на Рубин говори за религията, престоите си в чуждестранни клубове и пътуването с влак за мач.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
- Когато преминахте в Рубин, обявихте, че винаги сте мечтали да играете за топ отбор. Тимът обаче не се представя убедително и мнозина твърдят, че още не сте сбъднали мечтата си. Какво ще им отговорите?
- Вече шест години живея в Русия и Рубин за мен винаги е бил сред топ клубовете. Организация, условия, играчи – тук всичко е на много високо ниво. Колкото до настоящите резултати – такива моменти има във всеки клуб. Срещу Локомотив, ЦСКА и Ростов играхме силно, но ... Такова е в момента първенството на Русия. И през миналия сезон беше така – всеки отбор можеше да победи всеки съперник.
- „Казан Арена“ не беше пълна за мача на откриването. Кога ще играете пред разпродадени трибуни?
- На мен ми се стори, че стадионът беше пълен. Вероятно е така, тъй като трибуните са много близо до терена. Това беше празник за целия град. Стадионът е прекрасен, а хората подкрепят тима от първата до последната минута. Ако даде Господ, трибуните ще бъдат пълни, но това зависи от представянето на отбора. Ако продължаваме да губим важни мачове, кой би искал да ни гледа?
- Рубин има сериозен конкурент в града – хокейният Ак Барс. Вие бяхте ли вече на хокеен мач?
- Не! Този спорт не го разбирам, а и не виждам шайбата. Вероятно е така, тъй като в България хокеят не е много развит. Честно, не успявам да следя шайбата. Не знам и правилата. Един път се загледах и коментаторите казаха: „Засада“. Каква засада? Те играят шестима на шестима? Освен това ги отстраняват временно от игра за някакви трудно видими нарушения ...
- В Русия има популярна песен, в която се пее: „Хокей играят само истинските мъже“.
- Защо? Във футбола не е ли така?
България, Бог, Бербатов
- Започвате кариерата си в Славия, а по това време това е успешен клуб. Защо настъпи сегашния спад?
- В Славия никога не е имало претенции, че всяка година трябва да се води борба за титлата. Но клубът винаги е имал една от най-добрите школи. Приоритет беше да се развиват млади играчи и да се продават зад граница. Случвало се е да се постигат второ или трето място.
- Спал ли сте с топка в кревата?
- Ходех на училище и веднага след това тичах за тренировка. Беше много трудно, защото родителите ми нямаха необходимите ресурси, за да ме обезпечат по най-добрия начин. Благодарен съм им, че са винаги са ми помагали. Играл съм футбол и върху паважа и върху сгурия. Родителите ми нямаха много пари и често съм ритал бос. Това не е толкова лошо, дори може да станеш по-добър. Щом можеш да играеш при такива условия, то на хубав терен и с удобни обувки ще си още по-добър.
- За всяка секунда в живота си благодаря на Господ. Това са ваши думи. В София сте построили две черкви. Твърдят, че имате цяла библиотека с религиозни книги. Въпреки че сте професионален футболист, четири пъти в годината спазвате пост. Как станахте толкова религиозен?
- Всички ме питат за това и очакват да им разкажа някаква история, че ми се е случило някакво нещастие и така съм се обърнал към Бога. Нищо такова нямаше. Просто се появява един момент, в който започваш да чувстваш Господ. Бях на 14-15 години, когато това се случи с мен. До нас имаше църква и аз постоянно ходих там и много разговарях със свещениците. Те ми обясняваха всичко и аз постепенно повярвах в Господ.
- Често се случва, когато футболист не може да вкара гол или отборът губи, хората започват да говорят: „Трябва да се иде на църква“.
- Това не е правилно. На църква трябва да се ходи всеки ден. Няма значение дали ти се е случило нещо хубаво или лошо, трябва да се молиш. Не само за себе си, но и за своите близки и за всички хора. Не е нужно да мислиш само за себе си. Бог знае от какво имаш нужда и непременно ще ти го даде.
- Защо в Славия имате толкова много голове (46), а след това в другите си отбори нямате повече от 10 гола?
- Тогава бях на друга позиция, играех зад нападателя. Сега съм дефанзивен халф и играя по-близо до защитата. Като дете постоянно гледах към атаката, а в Русия смених позицията си, но и тя ми харесва. В България два пъти ми се е случвало да вкарам четири гола в един мач, но най-силните емоции изпитах, когато вкарах на Мануел Нойер, който тогава беше още в Шалке. Реализирах и първия гол в историята на „Ахмат Арена“ - от наказателен удар вкарах. Красиво беше. А четирите гола в един мач – имах късмет. Всеки удар към вратата влизаше вътре. Даже не ми дадоха специална премия, а само ме похвалиха.
- Българското първенство е екзотика за руснаците. Разкажете малко.
- Има добри условия и терена, а някои отбори дори плащат хубави пари на играчите. Естествено, не е като в Русия или Европа. България е малка държава, най-дългото пътуване е около 600 км. Практически почти не летим със самолет за мач – използваме само автобуси. Никога няма да забраня един мач на младежкия национален отбор – загубихме от Чехия с 0:8. Това беше квалификация за европейско първенство. Преди това победихме Дания и мислехме, че сме се класирали. Всички ни поздравяваха. След това пристигнахме в Прага и стана ясно, че има грешка в изчисленията на УЕФА и не трябва за загубим с повече от 0:3. А три гола ни вкараха още до 15-ата минута. Първият си удар в този мач направих в 90-ата минута. Голям позор беше.
- В националния отбор играехме с Димитър Бербатов. Той прави впечатление на вечно спящ гигант, но все пак е героят на България.
- Той е такъв и в живота извън терена – затворен, далеч от другите, но е добър човек. Дали е герой? Да, той е най-добрият български футболист в последните години, но герои има само на война, а не в спорта. Беше ми приятно да играя с него, а и с други момчета от националния отбор. Сега всички сме извън националния отбор заради край на кариерата или по собствено решение. Аз също имах конфликт с треньора и ръководството и затова приключих кариерата си в националния тим.
Примера дивисион, Цървена звезда, алкохол
- Как се озовахте в Алавес?
- Играех силно в Славия и няколко отбора от Германия и Испния проявяха интерес. Винаги съм искал да играя в Примера дивисион. Все пак Христо Стоичков е легенда на Барселона. Как можех да не приема? Няколко седмици преди трансфера претърпях операция на аддукторите. Мислех, че всичко пропада и няма да ме вземат. Пристигнахме в Испания за медицински прегледи и нищо не откриха, всичко беше наред. Казаха ми: „След три дни играем с Барселона на „Камп Ноу“. А аз въобще не бях тренирал, не бях готов за игра. В България ми бяха дали почивка, а и още ме болеше от операцията. Но нямаше как да изпусна такъв шанс. Представяте ли си – в България играех пред 9000 зрители, а в Испания излязох пред 99 000. Срещу мен беше Роналдиньо и един от най-добрите отбори в света. Трябваше да видите как ми треперят коленете. След това обаче всичко се успокои. Роналдиньо не беше в най-добрата си форма и ни потръгна. На мен лично не – започнах титуляр и играх 75 минути, когато скъсах мускул. Два месеца след това не играх. След това се възстанових, но не ми вървеше.
- Какво ще запомните от Примера дивисион?
- А, това е интересно! Предстоеше ни мач в събота, а в четвъртък въобще не тренирахме. Бях шокиран. Отивам в съблекалнята, а там има маса с „Кока Кола“, „Фанта“, газирани напитки, бира и пица! Питам съотборниците си – Да не би да има празник? Нямаше нищо такова, дори не тренирахме. След това, когато отидох в Германия, беше различно. Ако ме видех да пия кола и бира, веднага щяха да ме глобят.
- Защо след Испания се озовахте в първенството на Сърбия?
- Защото Цървена звезда е най-великият клуб на Балканите. За сърбите това е като Барселона или Реал (Мадрид). Всеки мечтае да играе за Звезда. Аз имах действащ договор със Славия и приех да играя една година в Сърбия. За нищо не съжалявам. Цървена звезда е велик клуб, а на всеки мач имаше 70-80 000 зрители. Когато пристигнеш в клуба, никой не ти разказва на колко велико място си пристигнал. Всички мислят, че няма хора, които да не знаят за величието на Звезда. Всички футболисти са фенове на тима.
- Преди няколко години феновете на Цървена звезда накараха играчите да съблекат фланелките си заради слабите резултата.
- Веднъж навиячите влязоха в съблекалнята, тъй като бяха недоволни от загубата от Милан. Разбирате ли – от Милан! Бяха над 50 човека, може и стотина да са били. Дойдоха и поговориха с нас, нямаше агресия. Дори и да ме е обидил някой, със сигурност не съм обърнал внимание. Феновете на Звезда винаги са ни подкрепяли и затова са известни по цял свят.
- Тогава Цървена звезда направи златен дубъл. Как празнувахте – специален автобус, шампанско?
- През живота си не съм опитвал алкохол и цигари. Никога. Мнозина не ми вярват, но след като ме опознаят, разбират, че е истина. Помня, че тогава имахме 12-13 точки пред Партизан. Месец преди края на първенството вече се бяхме отпуснали. Тренирахме всеки ден, но без толкова напрежение и с много настроение. Имахме добър колектив, а на „Маракана“ имаше голямо тържество за успеха. Оказа се, че това е последният дубъл в историята на клуба. След това аз си тръгнах, а седем-осем години Звезда не успя да стане шампион. Взеха титлата едва през миналия сезон. С гордост мога да кажа, че съм фен на Звезда.
Германия, „Мерцедес“
