ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
59.1% от домакинствата в България през 2015 година имат достъп до интернет в домовете си, което е ръст от 2.4 процентни пункта спрямо предходната година. Увеличен е и относителният дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (с 2.3 процентни пункта) - до 58.8%, или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка. Това показват данните от проучване на Националния статистически институт (НСИ).
Анкетата е проведена сред 4 085 домакинства и 9 011 души на възраст 16 - 74 навършени години.
За десетгодишен период използването на информационно-комуникационните технологии става все по-масово - относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил повече от три пъти, а използването на широколентова връзка бележи ръст повече от 5 пъти, сочат още данните.
През 2015 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 67.8%, е Югозападният район, на територията на който е и столицата. След него се нареждат Югоизточният и Северният централен район, съответно с 58.6 и 58.2%. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 44.9% от тях.
Причините, поради които домакинствата нямат достъп до интернет у дома, са комплексни - повече от половината (51.6%) посочват като причина липсата на умения за работа с интернет, а за 38.5% разходите за необходимото оборудване или абонаментни такси са високи.
През 2015 г. 54.6% от хората на възраст 16-74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Намалява броят на хората, които никога не са използвали интернет - от 37.1% през 2014 г. до 34.7% през 2015 година.
Очаквано най-активни потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години. През текущата година 84.1% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Зависимостта между възрастта и честота на ползване на интернет е обратно пропорционална - колкото по-напреднала е възрастта толкова по-малко се ползва глобалната мрежа, отчитат от НСИ. Така едва 10.5% от населението на 65-74 навършени години използват глобалната мрежа.
Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 55.2 и 54%.
Логично хората с висше образование използват редовно глобалната мрежа, докато 24.7% от тези с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.
От 21.3 на сто на 31.2 на сто е нараснала употребата на интернет за съхранение на документи, снимки и други чрез така наречените облачни услуги. Потребители на такива услуги през 2015 г. са 32.8% от мъжете и 29.6% от жените. И тук най-активни са хората на възраст 16 - 24 години (43.1%), следвани от тези на възраст 25 - 34 години (37.4%), докато едва 12.4% от българите на възраст над 55 години използват складово пространство в интернет.
През 2015 г. регулярните интернет потребители най-често използват мрежата с цел комуникация. От тях 83.3% осъществяват телефонни или видеоразговори през интернет, а 78.9% са използвали електронна поща. Три четвърти (75.9%) декларират, че са се възползвали от услугите на глобалното уебпространство с цел участие в социални мрежи, а 70.7% четат новини и онлайн вестници. Основни дейности в интернет са и намиране на информация за стоки или услуги (61.7%), търсене на здравна информация (50.1%) и консултиране с онлайн енциклопедии (43.3%). 19.5% от потребителите използват интернет за търсене или кандидатстване за работа, а 9.8% - за интернет банкиране.
През 2015 г. едва 17.8% от българите, ползващи интернет, са използвали глобалната мрежа за връзка с институциите - държавни и местни. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от интернет страницата на публичната администрация (16%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (12.9%) и изпратилите попълнени формуляри (9.1%) през последните дванадесет месеца.
Жените са по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация - съответно 19% и 16.6%.
В изследването за 2015 г. е включен специален модул за сигурността в интернет. Според получените резултати 27.5% от потребителите на интернет са имали проблеми, свързани със заразяване на компютъра с вирус или друга компютърна инфекция (напр. "червей" или "троянски кон"), което е довело до загуба на информация или време. Сравнително малък е делът на интернет потребителите (3.6%), станали жертва на злоупотреба с лична информация, изпратена по интернет, или на други нарушения на поверителността.
Притеснение по отношение на сигурността при ползването на интернет, свързано с предоставянето на лична информация на онлайн общности в социални или професионални групи, е отбелязано от 21.8% от интернет потребителите. От поръчване или купуване на стоки и услуги и интернет банкиране са се ограничили съответно 18.5 и 18.4%. Близо две трети (65.7%) от потребителите на интернет нямат притеснение за сигурността, което да ги е ограничило при използването на интернет за извършването на обичайните им дейности.
Половината от потребителите на интернет (50.8%) регулярно архивират файлове от личните си компютри на външно устройство за съхранение или в складово пространство в интернет, с което предотвратяват евентуална загуба на информация. Голяма част от потребителите (42.2%) са запознати, че "бисквитките" (Cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на посещаваните сайтове в интернет. От тях 21.4% са променяли настройките на интернет браузъра си, за да ограничат "бисквитките".
Данните от изследването показват, че пазаруването онлайн е нараснало с 1.9 процентни пункта з агодина и през 2015 е било практикувано от 18.5 на сто от българите. Ръстът при жените е с 2.5 пр. пункта, а при мъжете - с 1.3.
И тук хората с висше образование са повече - 38.6%, докато едва 5.6% от тези с основно или по-ниско образование са правили покупки през интернет сейтовете.
Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки - 71.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули, следвани от стоки за дома (31.4%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (30.6%).
