ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес България не е това, което нейните граждани искат да бъде. Според 3 от всеки 4 българи преходът към свободно и пазарно общество се е провалил. Почти единодушни сме, че не съхранихме изграденото и не създадохме желаното, за да заживеем като тези, с които се сравняваме. Ако все пак има някакъв успех, който придава устойчивост на нашето ежедневие, това е интеграцията ни към Европейския съюз. П
рисъствието ни в тази общност обаче е динамичен процес, при който постоянно се налага да отстояваме своите интереси и претенции в съответствие с установените правила. Важен компонент в това направление е дейността на нашите представители, които ние по различен начин сме делегирали в общността. Като че ли обаче все още обществеността у нас не оценява напълно колко е важно присъствието на нашите политици в европейските институции.
Поради това се опитахме да разберем какъв е авторитетът им и имат ли значимо влияние представителите на страната ни в европейските институции според българските гласоподаватели. В листата включихме всички настоящи евродепутати от България заедно с бившия и настоящия президенти на страната и лица, които в миналото или в момента заемат отговорни позиции в Европа. Съзнателно не сме включили членове на сегашното българско правителство, тъй като тяхната дейност основно тежи вътре в страната.
Оказва се, че според представите на избирателите у нас излъченият от България еврокомисар Кристалина Георгиева е безспорен лидер по авторитет и значимо влияние в Европа. Действително, функциите и отговорностите, които бяха делегирани на бившата банкерка от Световната банка, са на изключително високо равнище. За начина, по който се справя, не възникват никакви забележки, а в отношението към родината си тя демонстрира загриженост и отзивчивост. Второто място гласоподавателите отреждат също на дама, която заема може би най-престижната позиция, изпълнявана някога от български гражданин – генерален директор на ЮНЕСКО.
Дистанцията от водещата позиция се дължи вероятно на това, че функциите на г-жа Ирина Бокова не се свързват толкова тясно с България. Дали поради естеството на работата й или поради лични причини, но връзката на лидерката на Юнеско с България не се забелязва от нашата общественост. По същество, само фактът на преизбирането на г-жа Бокова за втори мандат е достатъчен атестат за качеството на нейната работа. Изглежда логично, че на трето място хората поставят председателя на ПЕС Сергей Станишев.
Социалистите са втората по големина група в Европейския парламент и съставна част от управляващото мнозинство. Позицията на бившия български премиер му предоставя значителни възможности да влияе върху голямата европейска политика. Особено през последните месеци той полага видими усилия да превърне лидерството си в ПЕС в капитал за България. Следват с много близки оценки тримата ни последни президенти: Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. За двамата бивши, които в момента имат по-малки отговорности, тази оценка може да се определи като престижна. Не така обаче стоят нещата с оценката на действащия президент, която не надвишава тази на предшествениците му.
Росен Плевнелиев последователно отстоява тяснопартийни позиции и защитава идеи, приемливи за тесен кръг избиратели. Това ограничава неговия авторитет и влияние както в страната, така и в чужбина и не му позволява да влезе в ролята на балансьор на политическите процеси в държавата – роля, отредена на президентската институция у нас. Висока оценка, която го поставя в групата на политиците с най-голямо влияние, получава и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси. Явно бившият външен министър е убедил обществеността, че преследва искрено и всеотдайно каузите, заложени в неговата професионална кариера.
Според преценката на хората у нас, в златната среда се оформя група от настоящи евродепутати и бивши външни министри, които са различими в своята дейност, но явно има още какво да доказват. Тази група се предвожда от социалистите Илияна Йотова и Георги Пирински и се затваря от Николай Бареков и Светослав Малинов. В дъното на така получената класация се намира немалобройната група от 10 настоящи евродепутати, които или са се изгубили в коридорите на Европарламента, или информацията за тяхната дейност по никакъв начин не достига до българската общественост.
Пример за това, как би трябвало да действат българските политици в Европа, наскоро беше даден от Сергей Станишев. Той постави началото на провеждане на национална кампания за влизането на страната ни в Шенген. За мнозинството от нас не е тайна, че Европа приема двоен стандарт спрямо България по този въпрос. В кампанията се включиха политици от целия спектър. Съпричастие беше изявено и от премиера на страната. Може би това е успешен модел за постигане на национални каузи.
Индикациите за действията на нашите политици досега бяха повече в противоположна посока. Обикновено представителите ни в Европа бяха по-скоро склонни да се оплакват от опонентите си и да призовават европейските ни партньори да влизат в ролята на съдници на вътрешно-политическите ни проблеми. Това естествено ни поставяше в ролята на първолаци, викащи госпожата за помощ.
За разлика от нас, например, гръцките представители, макар че влагат много повече ярост в битките помежду си в страната си, за пред света винаги са едно цяло. Неслучайно те са традиционните шампиони по усвояване на европейските фондове, а ние неотлъчно сме на последно място. Остава да се надяваме, че се поставя ново начало в единодействието на българските политици в преследването на национални каузи. Различно от тази тенденция обаче стои отношението на българските институции и политици спрямо кризата в Украйна. Още от времето на служебния кабинет Близнашки от военното ведомство се опитват да прокарат тезата, че срещу България се води целенасочена пропагандна диверсия и че България е пряко застрашена от Русия.
Президентът е в съзвучие с тази постановка. Разбиранията от такъв характер се отхвърлят както от останалите институции и политически субекти, така и от широката общественост. Както установяваме и в изследването, под 7% от пълнолетните български граждани биха одобрили подобен подход. Други 19% отстояват противоположни схващания, а най-голямата група – около половината от гражданите – смятат, че България трябва да се придържа към една балансирана позиция, сходна с тази на Германия и Франция.
Когато изграждаме държавна позиция спрямо един толкова важен за нас външнополитически въпрос, би трябвало да се облегнем както на нормите и убежденията си за справедливост, така и на дългосрочната стратегия на българския интерес. В момента принадлежността ни към Европа е безспорният ни приоритет. Реакцията на водещите страни в ЕС, които са и преговарящи в т.нар. нормандски формат, е много по-умерена и балансирана, отчитаща претенциите и на двете страни в конфликта. Различна е позицията на някои наши институции и политици, които се опитват да въвлекат и българското общество, и българския бизнес в нежелана и крайно неблагоприятна ситуация.
Разбира се, политическата отговорност всеки ще си я понесе още на първите избори, на които се яви, но за съжаление по-тежко осезаемите последствия ще са за всички нас. По поръчка на вестник "Преса" в периода 12 – 18 март 2015 г. агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания СОВА ХАРИС проведе представително за пълнолетното население на България изследване. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.
