Последвайте ни в Google News Showcase
Богдана Карадочева едва ли се нуждае от представяне дори и за най-младите. Леко дрезгавият глас на певицата оглася митингите от първите години на демокрацията, а песните й и днес са символ на промяната. Кариерата й започва, когато Богдана е едва 14-годишна, на подиума на БИАТ в популярния навремето конкурс за млади таланти „Тромбата на Вили”, организиран от композитора Вили Казасян. В края на 60-те години на ХХ век тя е първият български изпълнител, спечелил голямата награда на “Златният Орфей”.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Интервю на Румяна Стефанова
- Бяхте сред артистите, символ на демокрацията в България, която май не се случи както трябва. Докога все така ще я караме, г-жо Карадочева?
- Не можех да си представя, че всичко ще се повтори след 23 години. Васко Кръпката каза нещо, което много ми хареса: „Този, който е участвал поне веднъж в сваляне на комунистическо правителство, не е живял напразно”. Така че нашият живот е напълно осмислен.
- А как си представяхте държавата 23 години по-късно?
- Представях си я със свободни, умни, инициативни хора. Защото комунизмът е едно от най-страшните неща. Освен намесата във вярата на хората, тоталитарната система отнемаше и свободната воля на човека. Всичко беше забранено – да мислиш, да говориш, да мечтаеш дори. Затова наистина трябва да минат поколения. Надеждата ми сега е в младите, на които толкова много се радвам. А някои се опитват да омаловажават присъствието им. Те са интелигентни, те са будни, те са пълни с енергия, те са светлото бъдеще, с което ние все се разминаваме. Стискам им палци. Обичам ги.
- Ходите ли на протестите?
- Досега не съм ходила, защото не бях в България.
- Големият въпрос е: какво следва?
- Какво следва? Промяна, разбира се. Хората не искат комунизъм, не искат едни и същи лица, не искат БКП (БСП) да ги управлява. И когато протестиращите скандират: „И преди, и сега БСП е мафия”, са напълно прави. Просто от тези комунисти им дойде до гуша.
- След Жан-Виденовото управление в началото на 1997 г. народното недоволство оглави СДС. Днес има ли кой да замени изгубеното дясно?
- Въпреки че си прилича с времето отпреди 16-17 години ситуацията днес е различна. Тогава имаше лидери, имаше кауза. Отпред имаше хора, които говореха. Сега за съжаление няма оратори. Аз страдам за Костов, защото за мен той е най-големият български политик. И ако Костов не се беше оттеглил, щеше да каже нещо разумно, щеше да има някакъв изход от ситуацията.
- Бойко Борисов може ли да бъде алтернатива?
- Съмнително. Не трябва да се отрича нещо, което притежава Бойко Борисов – това е харизмата. И не случайно много хора гласуват за него. Но аз съм крайна костовистка и в този живот ще си остана тъмносиня бабичка.
- Заради беднотията много хора започнаха да си спомнят с носталгия Тодор-Живковото време...
- Какво си спомнят? Почивките им в онези ужасни станции и мръсни, лишени от всякакви човешки условия бунгала!? Невъзможността им да пътуват!? Страхът от всяка изтървана дума срещу комунистическата върхушка, която можеше да ги вкара в концентрационния лагер!? Или може би страдат, че вече всички не са равни? Преди много години майка ми, Бог да я прости, попита една възрастна жена: „Ти защо всъщност си комунистка? Чела ли си „Капиталът?” Естествено, че не го беше чела, но станала комунистка, защото взимали еднакви заплати с професора над нея. Това беше. Не знам кой изпитва носталгия освен някакви възрастни закоравели хора, които не се предават. Като мен. Аз обаче съм тъмносиня. Това е положението.
- Вие пред какво не се предавате?
- Пред безверието, пред лицемерието, пред лъжата пред убийствата. Не се предавам пред убийството на баща ми. Поне да се бяха извинили. Аз съм вярваща, аз прощавам, но не мога да забравя това нещо. Никога. Да оставиш две деца на 10 и 9 години без баща с обвинение, че е частник и да го убиеш по такъв зверски начин. Не е само той. Толкова много фамилии са почернени. Толкова много хора са оскърбени и смазани. Майка ми, която поживя след това, също беше жертва. Тя работеше такъв тежък физически труд, а беше красавица, една силна жена. Съдби човешки.
- Каква е съдбата на артиста днес?
- Театрите са пълни, концертните зали са пълни, това значи, че изкуството, доброто побеждава. Артистът е свободен човек, затова и преди 23 години, и сега сме сред първите, които излизат на площадите.
- Ваши колеги в пенсионна възраст обаче имат притеснения за старините си. Защо се допусна тази несправедливост?
- Това е страхотен проблем. Това са хора, които цял живот са си вадили хляба достойно. Всеки миг от живота им е бил ангажиран с концерти, турнета, постоянно са били някъде на път. И сега тези артисти и певци да останат на подаяния, защото, видите ли, нещо се случило с документите на Концертна дирекция, това е срам и позор.
- Вие самата имате ли пенсия?
- Нямам пенсия. И никой от моите колеги няма да има. Освен две-три единици, които по някакъв начин са си уредили нещо.
