ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Директорът на НИМ Божидар Димитров на 3 декември навършва 70 години. В навечерието на неговия юбилей "Стандарт" е потърсил популярния историк, който разказва интересни, неизвестни или малко популярни истории от младостта си. Той е най-популярният български историк и мъжкар. Носи му се славата и на бохем. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров обаче отрича.
Биографията му е изпъстрена с интересни моменти. От моторист корабни двигатели II степен израства до професор по история. Бил е леководолаз."Случвали са ми се много неща в живота - весели, чудни, ама не защото съм бохем, а защото така е станало", казва той. На джиесема му звъни мелодията "Велик е нашият войник".
Под водата често намира амфори и антични котви. Това ражда интереса му към историята. През 70-те години на 20. век е допуснат да проучва архивите на Ватикана, което може да се оцени като голям успех в епохата на т.нар. Студена война. В началото на 1998 г. се прави опит да бъде забъркан в сексскандал заради негово интервю от 1995-а. Бил е депутат, а от 27 юли 2009 година е министър без портфейл в правителството на ГЕРБ до 19 декември 2010 година.
Професор Димитров твърди, че е имал необикновения късмет в университета да бъде възпитаник на големите Александър Фол, Васил Гроздев и Николай Генчев - забележително поколение талантливи историци, скъсали с догмите на ортодоксалната марксистка историография. Директорът на НИМ с гордост казва, че това, което е като историк, дължи на 90 процента на тях. Другите 10 идват от неговата вродена любознателност и интерес към историята още от дете.
Резултатите от научноизследователската му работа са 36 монографии и над 300 научни публикации, статии, аналитични рецензии в областта на средновековната българска история. Всички те са не "предъвкване" на стари публикации от други автори, а нов поглед върху отрязъците от миналото, въз основа на новооткрити от него документи. Защитил e през 1986 г. докторска дисертация, тогава кандидат на науките и на следващата година степен старши научен сътрудник II степен.
Професорът участва в организацията, финансирането и нерядко и лично в мащабните археологически проучвания в Бургаска област. В Созопол (некропола) и остров Свети Иван, Дебелт, Маркели (Карнобат), Странджа, крепостта при село Българи, Урдовиза, Ахтопол, Меден рид... Като част от кариерата си смята и проучването на българските паметници в Македония в най-ново време.
А също и опазването и развитието на Националния исторически музей, реставрацията на Боянската църква, Земенския манастир, Църквата в село Добърско, изграждането на пантеона на българските царе в църквата "Свети 40 Мъченици" във Велико Търново, 26 военни гробища и паметници в Македония, България и Сърбия. Участвал е и в изграждането на храм паметника в местността Петрова нива, Бургаско, двете български църкви в Одрин и т.н.
