БОМБА в ПИК! Вежди Рашидов проговори пред медията ни за скандалите в културата! Разкайва ли се за грешките си? На каква цена е готов да подаде оставка? Защо е атаката от "Капитал" и "Протестна мрежа"?
Последвайте ни в Google News Showcase
Министърът на културата Вежди Рашидов е известен с откровения си, но на моменти доста остър и груб език.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
През последните десетина дни Рашидов попадна в епицентъра на няколко шумни скандала.
От "Протестна мрежа" настояха за оставката му.
Агенция ПИК потърси мнението на самия Рашидов.
Министърът се съгласи да отговори на всичките ни въпроси и обяви, че дълго време след това ще запази мълчание.
Интервю на Ивайло Крачунов
- Г-н Рашидов, на какъв принцип бяха подбрани медиите, които пътуваха с вас в официалната делегация за Париж?
- Не е имало специална селекция. Поканили сме медии, които от самото начало са отразявали целия процес на подготовката на подписването на петгодишното споразумение с Лувъра и на изложбата. Помогнахме за осигуряване на акредитация на всички медии, които ни се обадиха.
- Вие лично ли избрахте представителите на медиите?
- Не, ние имаме екип и всички въпроси обсъждаме всички заедно.
- Защо сред поканените бяха медии като "Галерия" и "Гласове", които тиражират материали срещу правителството и премиера?
- Не гледаме на медиите като лоши и добри. Изложбата в Лувъра беше повод да поканим и представител на седмичника „Галерия”, а колкото до „Гласове” – те бяха командировали свой представител.
- Ваше персонално решение ли беше да организирате премиера на книгата на Валерия Велева и свързано ли е то с приятелството ви с Тошо Тошев?
- Нямам причини да крия, че от дълги години сме приятели с Тошо Тошев, но това не значи, че то е повлияло за идването на г-жа Велева.
С екипа в министерството обсъждахме съпътстваща културна програма. Поканихме издателство „Захарий Стоянов”, както и Клуба на жените-писателки. Смятахме, че това е добре за българската диаспора в Париж – да се срещне с български авторки, а и да види една от току що излезли книги на издателство „Захарий Стоянов”. За съжаление на някои и за радост на други така се случи, че това беше книгата на Валерия Велева.
И тъй като г-н Гранитски беше възпрепятстван да представи книгата, тогава помолихме самата авторка да представи книгата си пред читателите. Факт е че имаше много хора, всички те се вълнуваха и вземаха автографи. Свитият ни бюджет ни принуждава да се ограничаваме в представянето на по-малки групи български творци, но едновременно с това търсехме те да представляват интерес за читателите.
Преди това в нашия културен институт в Париж сме представяли Георги Господинов, Петър Бойчев, Екатерина Йосифова. Сега пък смятахме, че би било добре за първи път там да представим група жени – писателки, за да бъде по-ясен фокуса върху дамите писателки. Та затова поканихме Клуба в лицето на Милена Фучеджиева, Леа Коен, Амелия Личева и Виктория Христова. Срещата с тях мина с много публика и с интерес. Във всичките ни културни инстутите в чужбина постоянно представяме издателства и българси автори.
- Не смятате ли, че има и други известни български писатели, като например Румяна Угърчинска, която на всичко отгоре живее във Франция. Написала е книги с разследвания за Папата и Кадафи. Защо не организирахте премиера на нейните книги, да речем?
- Разбира се, че има много талантливи автори, които могат да представят България и ще я представят. Във всичките ни културни инстути в чужбина постоянно представяме издателства и български автори.
Зная, че културният ни институт в Париж кани г-жа Угърчинска на всички свои прояви и в скоро време ще обсъди представяне на нейното творчество. Така, както институтът ни направи неотдавна среща с българската поетеса Аксиния Михайлова, която е носител на френската награда за поезия „Аполинер” 2014 г.
- Разкаяхте ли се за подигравателните ви думи към хориста от "Кукузел"?
- Няма да крия, че пребиваването и усилията, които полагахме относно организацията, обгрижването, настаняването и представянето на всички български творци бяха много големи. Разбира се, че понякога нервната система на всеки човек, пък бил той и министър, се опъва до крайност, така че ако моята остра реакция е засегнала един творец, аз мога и да се извиня. Което и направих.
Хората така сме устроени – лесно можем да сгрешим, но винаги е по-трудно човек да намери сили в себе си ако е осъзнал своите грешки – да се извини. В крайна сметка всички сме живи хора и в живота на всеки подобни ситуации съществуват.
Всичко в тези дни обръгна в много думи. Спестявал съм някои неща. Ръководството на „Йоан Кукузел” получи от министерството на културата покана да пее в Нотр-Дам и се съгласи на условията, които можем да си позволим – културният ни институт в Париж да поеме разходите за самолетни билети, хотел, дневни. Без хонорари, както без хонорари бяха и всички участници в съпътстващата програма.
При последните уточнения в културния ни институт в Париж, в присъствието на моя съветник Павел Васев, отново са им съобщени условията – поканени са да пеят в един от най-легендарните храмове в Париж – Парижката Света Богородица, но няма да има хонорари. Тогава ръководителят на хора е отговорил, че те са патриоти и за тях ще е чест да пеят на това престижно място. И така този концерт беше наистина великолепен и публиката, която беше в катедралата, стана на крака и до днес хора ми се обаждат, за да кажат, че са изживели голяма радост от това преживяване.
Тиражира се и се внушава в публичното пространство, че някой продавал билети, че някой прибирал парите... Тук отговорът е много простичък – ние не сме били в Нотр-Дам по тяхна покана, а това е било нашето желание да бъдем на най-престижното място.
Искащата страна бяхме ние. И договореността с музикалните директори на Нотр–Дам беше средствата от билетите, които те може да продават да отидат за храма/ за рекламата, която те направиха и за режийни/, а ние да не плащаме наем за участието на нашия хор. Така че никога културният ни център в Париж не е вземал пари от билети, нито има такова право по закон. Не прави чест на хората, които тиражират обратното. Защото ако бяха ни поискали наем да пеем в Норт-Дам, сигурно нямаше въобще да коментираме билетите, тъй като едва ли щяхме да имаме средства да платим, за да могат нашите ангелогласни хористи да пеят.
- Не смятате ли, че грубият ви език често става причина за опорочаване на добри инициативи като тази в Лувъра?
- Да, възможно е.
- На каква цена сте готов да си подадете оставката?
- Всеки министър ходи с оставка в джоба.
- Съзирате ли политически мотив във факта, че именно "Протестна мрежа" организира протеста срещу Вас?
- Всеки има право да протестира.
- В кабинета "Протестна мрежа" си има представител - правосъдният министър Христо Иванов. Не смятате ли, че тази организация действа селективно като атакува членовете на ГЕРБ в правителството, а пропуска своите си хора?
- С колегата работим в екип.
- Медиите от кръга "Капитал" не спират да ви атакуват. Възможно ли е това да е свързано с отказа Ви да продадете емблематичната Червена къща в София на близък до тези хора?
- Специално с този кръг, за който говорите, по никакъв начин и никога не съм се познавал отблизо и никога не съм ги атакувал.
- Доволен ли сте от решението на Софийския градски съд относно казуса "КТБ"?
- Няма как да коментирам решението на един български съд.
- Как ще коментирате намерението на вашия колега финансов министър Владислав Горанов да обърне внимание на цесията, която сте сключил за парите ви КТБ?
- Цесията е законно средство и аз съм използвал всички законни форми, за да мога да си върна парите, които ми откраднаха. Никога не съм ползвал привилегии и е прав Владислав Горанов, че привилегии за никого няма да има.
- Имате ли надежда, че отново ще си получите парите от КТБ?
- Надеждата умира последна.
- До този момент свързал ли се е с вас Цветан Василев, за да ви се извини, че парите ви потънаха в неговата банка?
- Не, по никакъв повод.
- С какво са свързани най-големите ви страхове?
- Със смъртта.
