Георги Андрейчин лежал в щатски затвор, после го заточили в Сибир
Последвайте ни в Google News Showcase
В знаменитата си книга „Моята автобиография” великият Чарли Чаплин отделя място, за да разкаже за срещата си с човек, когото нарича „българина Джордж”. В книгата си гениалният актьор описва мистериозния българин като темпераментен и обаятелен човек и разказва, че се е срещнал с него при странни обстоятелства в Ню Йорк и Берлин скоро след края на Първата световна война. Впечатлението, което е оставил в Чаплин „българинът Джордж”, явно е било голямо, защото актьорът описва срещата си с него след повече от четирийсет години. Освен в мемоарите на Чаплин загадъчният българин се появява и в спомените на американския президент Франклин Рузвелт и на руския революционер Лев Троцки.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Кой е „българинът Джордж”? Истинското име на този човек с уникална съдба е Георги Андрейчин. Роден през 1894 г. в разложкото село Белица, което тогава е в пределите на Османската империя, в невръстна възраст Андрейчин става свидетел на Илинденското въстание от 1903 г. Вследствие на бойните действия селото му е опожарено и по неведоми пътища попада в София. Там като сирак е взет под закрилата на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в Самоков. По време на Балканската война, едва на осемнайсет години, се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. Остава на фронта и по време на Междусъюзническата война. В нея оцелява по чудо, след като е ранен край град Кукуш. Веднага след войната младият българин емигрира в САЩ. Когато през 1915 г. получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България и отказва да се върне, е обявен за дезертьор.
В Страната на неограничените възможности Андрейчин започва от най-ниското стъпало. Първоначално работи като миньор в железодобивните мини на компанията „Оливър” в град Хибинг, Минесота. Тогава става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“. Това е повратен момент в живота му, който ще го свърже завинаги с идеите на социализма и профсъюзното движение в САЩ. За кратък период от време се издига в профсъюзната йерархия и е назначен за редактор в печатния орган на синдиката. Бойното му кръщение в синдикатите е през 1916 г., когато участва активно в организацията на серия от стачки. Заради тази дейност е интерниран и заплашен от екстрадиция. Санкциите не го спират и той се установява в Ню Йорк, където веднага се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която стои твърдо на антивоенни позиции. В този период Георги Андрейчин се запознава с Чарли Чаплин, който е възхитен от идеализма и интелигентността на българина.
Малко след срещата си с големия актьор, по силата на Закона за шпионажа, Андрейчин е обвинен в прогерманска саботажна дейност и е осъден на двайсет години затвор. В американския затвор социалистът престоява по-малко от година. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации. След излизането си на свобода се захваща с журналистическа дейност и негови текстове се отпечатват в редица леви американски издания. През 20-те години на миналия век Американската социалистическа партия се разпада на три крила и никога не се възстановява. Андрейчин става член на най-крайното крило, което носи името Американска комунистическа партия на труда.
Този период от живота му обаче трае кратко, защото българинът емигрира от САЩ в новосъздадения СССР. В младата комунистическа държава се сближава с Лев Троцки, който по това време е в първите редици на революцията, но малко след това ще се превърне в една от нейните първи жертви. В Москва Андрейчин участва в Учредителния конгрес на Профинтерна като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро. Малко по-късно е приет за член на болшевишката партия и получава съветско гражданство. Съветският период на Георги Андрейчин е сложен и непредвидим. Първоначално работи в няколко съветски завода, а след това се издига до специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Първият му раздор със съветските комунисти идва през 1927 г., когато се обявява срещу гоненията срещу троцкистите и е изключен от болшевишката партия; следва заточение в Казахстан. През 1930 г. съветската власт се смилява над него. Освободен е и започва работа в Народния комисариат на търговията, където остава до 1935 г. Следва нов арест, заточение в Сибир и поредно предсрочно освобождаване. Този път причината за свободата на Андрейчин е започналата Втора световна война, в която българинът участва като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.
След комунистическия преврат от 1944 г. Георги Андрейчин се завръща в България след двайсетгодишно отсъствие. Веднага е назначен за началник на канцеларията на Временното председателство на републиката. В периода 1948-1949 г. е пълномощен министър на външните работи. През пролетта на 1949 г. Георги Андрейчин е изненадващо арестуван и изчезва безследно. Десетилетия по-късно е установено, че „българинът Джордж” е разстрелян от съветските тайни служби през 1950 г.
Причината все още е неизвестна.
