Бъркате! Прокопиев не е честен издател на медии. Той е участник в бандитската приватизация на Костов
Няма общо със свободата на словото в България. Може би само със свободата на словото в Америка за България...
Последвайте ни в Google News Showcase
От вчера Прокопиев плаче в сайтовете си, че щели да му конфискуват имуществото.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Номерът е стар - превантивно натиска институциите, вдига врява, за да стресне прокурорите и те да се подплашат от "общественото мнение".
Ревът на Прокопиев веднага бе дружески поет от една пъстра и смислово еклектична компания от протестъри, либерали, психодесни, психолеви, социалисти, комунисти, костовисти, радевисти - всички обединени от неистова омраза към Бойко Борисов, с когото - в различни периоди, са били партньори или съмишленици.
"Долу ръцете от свободното слово, задава се репресия над медии и издатели!" - това е обединителният лозунг.
Не, не, нещо бъркате. Прокопиев не е свободното слово на България. Може да е свободното слово на Америка за България, но това е нещо друго.
Иво Прокопиев не е издател на медии, или поне не в това му качество го преследва законът. Прокопиев е сред най-наглите приватизатори от времето на Иван Костов и СДС. За една нощ, от смугъл младеж, той се прероди в розовобузест олигарх. "Агнешките главички" му връчиха на тепсия Винпром "Дамяница", "Каолин" и държавния дял в EVN. Фокус-мокус-препаратус...
Това са активи за стотици милиони, придобити на безценица във времената на бандитската приватизация. Благодарение на тези активи и грантовете от американски фондации Прокопиев сега се прави на независим и прогресивен издател от западен мащаб.
Той не печели и никога не е печелил от пряка журналистическа дейност, издръжката на медиите му не идва от цена и реклама. По едно време дори бе заложил в "Алфа банк" редакционната политика на "Капитал" заради поредния кредит, помните ли?
Прокопиев, освен приватизатор и крупен банков кредитополучател, е и политически лобист. Борисов сам призна, че икономическият екип в първото му правителство е бил съгласуван с Прокопиев. Плевнелиев бе лансиран за президент пак от Прокопиев, негов бизнес партньор.
Това не са присъщи "дейности" за един обикновен издател на медии. Следователно Прокопиев не може да очаква, че и законът ще се държи с него като към такъв.
