Бърнард Мадоф получи 150 години затвор в САЩ! Българският фараон Цветан Василев е на свобода
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бърнард Мадоф е кръстник и главно действащо лице в една от най-големите финансови афери в последните десетилетия. Роденият през 1938 г. американец излежава във федерален затвор в САЩ присъда от 150 години лишаване от свобода. Името на бившия световноизвестен финансист възкръсна у нас чрез пирамидата КТБ и нейния фараон Цветан Василев, който обаче е на свобода и се издирва от Интерпол.
През 1950 г. младият тогава Бърнард Мадоф влага 5000 долара в първото си бизнес начинание — инвестиционна компания. За десетилетие печели множество клиенти и голямо доверие. Впуска се в инвестиционното банкиране и в началото на 90-те години на 20 век e вече председател на фондовата борса NASDAQ. Преди избухването на скандала той е един от най-уважаваните бизнесмени на Уолстрийт. Аферата наречена на негово име се развива като в екшън в разгара на световната финансова криза през 2008/2009 г., която удря най-вече финансите на САЩ. На 11 декември 2008 г. Бърнард Мадоф е арестуван в Ню Йорк по обвинение, че е организирал голяма измамна схема чрез фирмата си за финансови услуги Bernard L. Madoff Investment Securities, създадена през 1960 г. На следващия ден Федерален съд в Манхатан замразява активите на компанията на Мадоф, като ѝ назначава синдик с цел да предпази доколкото е възможно инвеститорите в измамната схема. Истината излиза наяве, когато високопоставени служители в компанията съобщават пред прокуратурата за неговото самопризнание, че „всичко е било една голяма лъжа“ и че, „новата гигантска схема на Понци“ е реализирала „загуби“ в размер на 50 млрд. долара.
При „схемата Понци“ (както американците наричат пирамидалните финансови схеми) „инвестиционният мениджър“, т.е. „инвестиционната компания“ на Мадоф акумулира средства, като обещава много висок дивидент, без да инвестира в каквито и да било активи. На първите „инвеститори“ се изплаща „дивидент“ с постъпленията от новите участници в схемата и се разчита на непрекъснат приток на инвеститори. Схемата в САЩ е наречена на името на Чарлз(Карло) Понци – бащата на пирамидите, който е „пионера“ в разработването ѝ след емигрирането си от Италия в САЩ в началото на XX век.
След рухването на финансовата пирамида на Мадоф, инвеститори от цял свят се впускат да пресмятат загубите си. Сред „ужилените“ се оказват големи европейски и азиатски банки, както и известни частни лица. Сред жертвите на Мадоф са най-голямата италианска банка Уникредит (101 млн. долара) и японската Номура (303 млн.), френският финансов гигант БНП Париба с 464 млн. долара и т.н. Белгийската банка Дексия съобщава, че нейни частни клиенти са инвестирали във фирмите на Мадоф 107 млн. долара. Сред пострадалите се оказват и много благотворителни фондации, еврейски организации, както и знаменитости като режисьора Стивън Спилбърг и издателя милиардер Морт Цукерман.
Мадоф прави значителни дарения за предизборните кампании на водещи американските политици, предимно членове на Демократическата партия на САЩ. Всичко това приключва на 29 юни 2009 г.,когато Бърнард Мейдоф получава от федералния съдия Дени Чин присъда от 150 г. лишаване от свобода за финансова измама.
В България КТБ се явява нова съвременна пирамида и много наши финансисти и икономисти смятат, че е действала като инвестиционен фонд, а не като банка.
Пирамидата!
Времето от 2009–2012 г. е било златно за Корпоративна търговска банка (КТБ), чиято мощ силно расте в този период, съобщава БГНЕС. Разследване на в. „Капитал“, публикувано през март 2013 г., определя КТБ като най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите на КТБ са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система, се посочва в публикацията, подготвена на базата на информации от публични източници. По време на тройната коалиция в трезора бяха прехвърлени парите на държавната енергетика, които останаха там и по време на управлението на ГЕРБ. За този 4-годишен период банката почти се е утроила и вече е шеста по големина с 5.6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка.
Към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на „Булгартабак холдинг“ (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк – VTB Capital), както и по-нови придобивки – „Техномаркет“, БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма.
От разгледаните 107 свързани компании са установени задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има „задължения към финансови институции“, за които имаме неофициална информация, че са към банката. По-лошо – от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си.
Подобна концентрация на „вътрешни“ кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката.
Въпреки че по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката при КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева, картината едва ли е променена значително.
Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти – половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите.
КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите – близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако се допусне, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането.
Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарният собственик „Бромак“ направи това с подчинен срочен дълг – първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. През 2013 г. се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал.
Например през последните години делът на „Бромак“ в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като „Юлита 2002″, „Си ди мениджмънт“, „Корект фарм“, „Ареском“, „Дивал 59″, „Булит 2007″, „Принт инвест 1″, „Транстрейдинг“ и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в „Бромак“ като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала.
По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании „Бромак“ също успява да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на „Булгартабак холдинг“ (от финансирани от самата банка компании като „Никкомерс 01″ и „Принт инвест 1″) при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лева. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в „Бромак“, които при това са с доказан произход – печалба от борсови операции.
През последните години това позволи на КТБ да „превключи на втори двигател“ и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, през 2012 г. – с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65% и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства – около 12-13%.
И когато през 2013 г. едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%.
В публикацията на „Капитал“ се предупреждава, че взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели.
