ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Десетки сайтове в интернет илюстрират патентните изобретения на един българин. Повечето примери са представени толкова опростено, че сякаш инж. Георги Тончев си прави шега с лудналите технологии. С вода в пластмасова туба, подавана към двигател например, изобретателят илюстрира как може да се спести до 40% гориво и същевременно да се намали замърсяването на въздуха.
Просто е - топлината и катализаторът разграждат водата на водород и кислород - водородът гори по-бързо и вдига по-висока температура, а кислородът помага за изгарянето му. След като свършат работа в двигателя, резултатът е пара, която може да кондензира и отново да се превърне във вода. Това е най-природният метод.
"Водно базирано гориво ежедневно се използва в хиляди автомобили у нас като добавка към скъпите и неприродосъобразни горива - дизел, бензин, пропан бутан, природен газ. Не е проблем да се получи водород от вода и още по-лесно е този водород да изгори в двигателя на автомобила. Но проблемът е в това, че енергията, необходима за разделянето на водата на водород и кислород, е не по-малка от тази, която се получава при изгарянето на водорода. Затова икономически и енергийно са изгодни само тези водородосъдържащи горива, които се получават за сметка на отпадна енергия или от безплатен енергоизточник", обяснява инж. Тончев, цитиран от "24 часа".
Наскоро той предложи в писмо до кмета на столицата Йорданка Фандъкова евтино и енергонаситено екогориво за нуждите на столичната "Топлофикация", от която общината може да спести стотина милиона лева на сезон. В писмото не се казва, че иновативната технология спестява до 40% гориво на тецовете. "От един килограм вода се получават около 111 грама водород като гориво и 889 грама кислород, който не не гори, но поддържа горенето на водорода.
Енергийната стойност на 111 грама водород е по-голяма от тази на 300 грама мазут, а температурата на изгаряне на водорода е много по-висока, което спомага за по-пълното му изгаряне и за по-ниско съдържание на парникови газове", пресмята изобретателят. За да обясни сложното, той си служи с прости примери. Как да се използват двете съставки на водата при работата на тецовете изобретателят онагледява с ефекта от работата на ковача.
Той започва да бие с чука желязото, след като започне да се топи някъде при 1500 градуса. Да, но кюмюрът, който загрява желязото, гори при 800-1000 градуса. Как да се набавят другите? Ковачът го е разбрал - вдига температурата, като намокря въглищата, т.е. гори и водородосъдържащ газ. А самият водород гори с над 2000 градуса.
Ефектът от него не е само по-икономично, пълно и бързо горене, а и по-малко изхвърлени парникови газове, т.е. имаме екологичен и енергиен ефект", обяснява инж. Тончев. Според него т.нар. водородна икономика тепърва ще се развива. Тя ще замени наложилите се през миналия век атомни електроцентрали, които нанесоха непоправими щети и на природата, и на хората поколения напред.
