Ветеран: Съсипаха нашето електронно разузнаване, което засичаше чужди войски на 400 км. от границата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В развитите държави като САЩ и Русия няма нещо, което да се излъчва в ефир и да не се записва. Това е така, защото този, който се готви да извърши терористичен акт, не може да не ползва комуникации, следователно използва радиовълни. Това подчертава, за да се разбере предимството на електронното разузнаване, което се извършва от собствена територия, изтъкнатият експерт в тази сфера полковник от запаса Кръстю Кръстев в анализ за "Преса".
То е пасивно разузнаване и не може да бъде засечено. И което е особено важно - работи на принципа на допусната грешка от противника. На пропуски в комуникационната система, която се подслушва. В армията има правила за радиовръзка и ако ги нарушиш, веднага те прехващат. Това се случва най-често нощно време. Тогава всички се отпускат и се нарушава радиодисциплината.
Какво имам предвид? Ние подслушваме какво си говорят в турската армия. Прехващаме диалог между радистите Хасан и Ибрахим, които са войници (имената са условни - б.а.). Хасан се оплаква, че е трябвало да го пуснат домашен отпуск (турската армия е наборна - б.а.), но са го спрели, защото неговата войскова част излиза на учение. А ние знаем от коя войскова част е Хасан и от коя Ибрахим и ни става ясно какви маневри ще провежда турската армия. Придвижва ли към нас първоешелонните си части. Готви ли нападение срещу нас. Двамата бойци нямат право да водят такъв разговор. Обикновено, когато по армейските радиостанции се говори в прав текст, това става чрез засекретяващо устройство. Но то може да се е развалило или Ибрахим е забравил да го включи, но това е груба грешка, от която се възползва електронното разузнаване. Достатъчно е да уловим само едно изречение.
Ако прехванеш едно и също изречение, кодирано и в открит текст, тогава има начин да се разгадае целият код за шифроване. В математиката това се нарича събиране по модул 2. Разгадавали сме такива кодове. Чуждите пилоти на бойни самолети също са нарушавали радиодисциплината. Пилотите летят по двойки и си говорят в прав текст помежду си. Така разбирахме дори имената им.
Разбираемо е, че армията винаги се готви за война, но в мирно време може да тренира по сценарии за вероятни прийоми. Докато при радиоразузнаването няма разлика дали действа в мирно или във военно време. Задачите са едни и същи, разликата е само в количеството им.
Мисълта ми е и за друго. Ако имахме развито войсково разузнаване, както едно време, което политиците умишлено съсипаха в годините на прехода, сега и един човек нямаше да може да мине границата, без да е забелязан. Имам предвид нелегалните бежанци. Ние разполагахме с техника, която индикира по всяко време, независимо от метеорологичните условия и дали е ден или нощ, движението на даден обект. Става дума за обект, който излъчва топлина - човек, животно или кола. Това бяха радиостанции, българско производство. Тя е лека, войникът я носи в раница и като спре на разстояние 5 км от точката, от която се намира, всичко, което се движи, му излиза на екрана. Но всичко добро у нас умишлено бе съсипано и зачеркнато.
Електронното разузнаване никога не може да бъде заблудено, защото работи на пасивен принцип, както споменах. В новия район, където се преместихме, оборудвахме специална зала, където на екран се изписваше въздушната обстановка. Всеки момент знаехме колко самолета летят във всички съседни държави в дълбочина на 400 км от границите ни. Знаехме точно колко са, на каква височина се намират, в каква посока се движат, на повечето от тях бяхме научили и бордните номера.
По повод преместването трябваше да направим показ за възможностите на електронното разузнаване. Дори лично пристигна началникът на Генералния щаб ген. Атанас Семерджиев, това бе през есента на 1989 г. Той влезе в оперативната зала, където се събираше информацията от разузнаването в цялата страна. Аз бях командир на поделението. В един момент позвъни секретният телефон. Докладваха на ген. Семерджиев, че има масиран нальот на самолети срещу нас. А това е признак за внезапно нападение. Тогава от Турция често изпитваха нервите на нашите ВВС. Група от 10-15 самолета летят с голяма скорост срещу нашата граница
и малко преди нея правят завой, като се разгръщат във ветрило и се връщат обратно. Просто ни изпробваха и искаха да видят каква ще е реакцията ни. Докладваха му и той ме попита вярно ли е това. Отговорих му, че не е, а якето ми залепна от пот на гърба от напрежение. Ген. Семерджиев пак ме попита: „Кръстев, ситуацията е изключително тревожна. Ако грешиш, нали знаеш какво ще стане с теб?“. Отговорих му че знам. Бях уверен, че не греша, защото вярвах на моите хора.
Аз бях сигурен в нашата система. От ВВС бяха съобщили на ген. Семерджиев за масирания нальот. Ние не знаехме причините, поради които радиолокационните постове на ВВС бяха докладвали, че срещу България летят много самолети. Нашите станции за далечно разузнаване работят на пасивен принцип, не облъчват и пилотът не знае дали е прехванат и дали го следим. Те улавят вълните на работещо устройство на самолета. Пилотът не може да изключи всички станции, за да не бъде засечен. Не може да изключи висотомера например или друго устройство, все някое от многото ще работи. Няма пилот, който може да лети без висотомер. Така засичаме с абсолютна точност колко самолета летят - дали са 2, 10 или 100.
Принцип в разузнаването, както и в журналистиката, е дадена информация да се засече минимум от три независими източника, за да е достоверна. Всяка сутрин оперативният дежурен, който винаги е старши офицер, докладваше обстановката около България: какво правят войските на съседните страни, къде са дислоцирани, водят ли учения и занятия, в каква степен на бойна готовност се намират.
Трява да се знае, че електронното разузнаване е значително по-евтино от агентурното. За един агент зад граница се харчат доста пари - трябва да му се осигури прикритие, жилище, професия и т.н. А освен това може да бъде подведен, когато му се подава информация. Докато ние работим на наша територия и няма от какво да се пазим. Дежурствата на самите радиопостове са много тежки и смените се правят през шест часа. Повече не може да се издържи постоянно със слушалки.
В Българската армия имаше на щат много наборни войници разузнавачи, почти във всеки род войска: химически, артилерия, пехота, отделно бяха нашите. Те са били разпределени да служат там, не са отишли по собствено желание. Но сега попадат под ударите на закона за досиетата. А тези момчета са изпълнявали воинския си дълг като всички останали. Какви доносници са те? И какво общо имат с бившата ДС? Няма ли политици, които да видят и да поправят тази несправедливост?
Въобще защо военното разузнаване трябва да се смята за репресивен орган, след като то работи само зад граница и в интерес на държавата. Жалко, че някои хора, облечени във власт, не правят разлика между разузнавач и доносник. Много ми се иска да им подскажа, че този вид военно разузнаване - електронното, трябва да се запази и развива. То е очите и ушите на армията и България винаги може да бъде изненадана, ако е сляпа и глуха. Иска ми се и да поздравя моите бивши и настоящи колеги с отминалия празник. Да им кажа, че трябва да се гордеят с професията си въпреки политическите превратности, защото са служили единствено на България.
