ВНИМАНИЕ! Лекари бъркат лаймската болест с летен грип - заразата води до тежки усложнения
Последвайте ни в Google News Showcase
Лекари объркват лаймската болест с летен грип. Причината е, че първоначалните им симптоми са много сходни. Така лечението на инфекцията се забавя, съобщиха вирусолози, цитирани от "Монитор".
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
21 случая са диагностицирани в страната само за една седмица, всички те са потвърдени и серологично. От началото на годината в страната 247 човека са били инфектирани с лаймска болест след ухапване от кърлежи. Това показват данните на Националния център за заразни и паразитни заболявания. От там уточняват, че има драстично увеличаване на инфектираните в сравнение с 2017-а. За същия период през изминалата година са регистрирани 145 случая.
Заразата не се предава от човек на човек и болният не е опасен за околните. Инкубационният й период е от 3 до 30 дни, най-често от 7 до 14. Общо неразположение с повишаване на температурата, втрисания и болки в ставите са симптомите на лаймската болест. Те са типични и за летните зарази, причинявани от рино и адено вируси. Точно затова и някои доктори могат да не се досетят, че става дума за лаймска болест особено, ако пациентът не се е сетил да им покаже червеникавото петно с радиални кръгове, което е оставил заразеният кърлеж.
За разлика от него, ако членестоногото не е инфектирано, то оставя само еднородно розово-червено петно. Обикновено издайническите кръгове са с диаметър до 20 см. Ако обаче човек го чеше или върху него опира дреха от по-груб плат като ленен например, то може да нарасне до 60 см. В периметъра му кожата силно сърби, усеща парене и тъпа болка. То може да се появи в областта на корема или кръста, краката, под мишниците, на шията или по слабините. Кърлежите предпочитат тези места, тъй като кожата там е по мека и те се впиват с лекота. В първите два-три дни обикновено има малка пъпчица, която наподобява разчесаното място от ужилването на комар.
При 5 – 8% от пациентите се появяват временни поражения върху главния мозък. Те се изразяват в главоболие, гадене и повръщане на 2 – 3 часа. Освен това инфектираният става раздразнителен към светлината, чувства напрежение във врата. Понякога тези прояви са придружени с лека форма на жълтеница. В 7 на сто от случаите тези първи симптоми на болестта не се проявяват. Да се потвърди или отхвърли диагнозата могат да кажат със сигурност само лабораторните изследвания.
Във втората, същинската фаза на болестта, спирохетата на инфекцията, чрез кръвта е постигнала всички органи и системи. Тя може да порази нервната система, появяват се периферни невропатии. От своя страна, те довеждат до скованост на краката и ръцете, както и до трайни радикулити и менингити.
В сърдечната област тя се проявява с болки и кардиоблокади. Ако не се предприеме лечение, в третия стадии болестта вече е провокирала хронични заболявания: артрити, атрофичен дерматит и възпаления на нервни окончания.
За разлика от някои други инфекциозни заболявания, лаймската болест не се поддава на природолечение.
На цярове с билки не се поддава и марсилската треска, която също се предава от т. нар. кучешки кърлежи.
7 случая на инфектирани с нея са установени лабораторно през последната една седмица. Общо 98 са заразените с нея от началото на годината до сега, което е в повече от 2017-а. Тогава към същия период случаите са били 87, показват данните на Националния център за заразни и паразитни заболявания.
Марсилската треска се причинява от грам – отрицателна бактерия, която съдържа клетъчна стена. Това я прави много устойчива. Веднъж достигнала до цитоплазмата, тя започва да се дели и размножава невероятно бързо.
Симптомите са кожно възпаление на ухапаното от кърлежа място. За разлика от лаймската болест, при която то е розово, при треската представлява черно петно. То на практика е некрозирал участък от дермата и епидермиса на кожата. възпаленията на кръвоносните съдове за характерни за марсилската треска. Следва разстройване на храносмилателния тракт, възпаление на бъбреците, болки в сърцето, бели дробове и черния дроб. Ако лечението не започне в първите два – три дни, е напълно възможно инфекцията да провокира бъбречна недостатъчност, която е необратима.
