Във Великобритания: Срещата между Макрон и Тръмп показа огледалния свят на либералната политика
Последвайте ни в Google News Showcase
Любовната среща на президентите на САЩ и Франция Доналд Тръмп и Еманюел Макрон в Белия дом за пореден път извади на показ огледалния свят, в който живее либералната политика, се посочва в обширен материал на британското издание Morning Star, цитиран от „Фокус“.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Приятелчетата на Макрон, от които има много в Западните медии, изобразяват френския президент като спасител на либерално-демократическия ред и описват визитата му като мисия за убеждаване на американския му колега да не го разваля.
Предположенията, че Париж и Вашингтон могат да сготвят „нова“ сделка за иранската ядрена програма днес бяха окончателно опровергани от президента на Иран Хасан Роухани с основателната забележка, че двете страни не могат да си приписват така дръзко правото да предоговарят сделка, подписана от седем държави.
Решимостта на двамата президенти да „сдържат“ Иран в Близкия Изток поставя реалността с главата надолу.
„Морнинг Стар“ не е привърженик на иранската теокрация, която остава една от най-големите нарушителки на човешките права по света и редовно тормози, съди и осъжда профсъюзни дейци, феминисти и други активисти.
Но не Иран заплашва стабилността в Близкия Изток. Не Иран взима чуждестранни министър-председатели за заложници, докато води брутална война срещу южния си съсед и снабдява с оръжия и пари радикалните джихадисти, които се опитват да върнат Сирия обратно в Средновековието – това е Саудитска Арабия.
Не Иран колонизира спешно незаконно окупирана територия, нито избива мирни протестиращи всеки петък от няколко седмици, нито нарушава въздушното пространство на съседите си безнаказано, когато му се прииска да хвърли още няколко бомби в сирийската месомелачка – това е Израел.
Преди всичко, не Иран превърна целия район във военна зона, патрулирана на длъж и на шир от терористични групировки, в който мирните граждани най-редовно са избивани, докато се занимават с ежедневните си задължения, деца умират при нападения на дронове на стотици километри от бойните полета, черни хора са продавани вързани на пазар за роби и милиони са принудени да бягат в чужбина, за да спасят животите си – това са САЩ чрез поредицата от катастрофални инвазии и интервенции след 2001 година в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия.
Макрон, подобно на предшественика му Франсоа Оланд, прекрати сдържаността, заради която Франция отказа да участва в унищожението на Ирак и изпрати бомбардировачите си над Сирия по-рано този месец със същото крайно пренебрежение към доказателствата, което показаха Тръмп и Мей.
Мъдреците на медиите, надяващи се, че той ще има добро влияние върху Тръмп, са далеч от прогресивните демократични либерали, които искат да представят. Вълната на десния авторитаризъм в Европа не е ограничена само в източната му част.
Френският президент е човек, който управлява чрез декрети, като осъществява атаките си срещу сигурността на работата и правата на работниците с подпис на химикалката си, за да избегне парламентарните дебати.
Кадрите от посещението във Вашингтон демонстрираха нуждата му да нахрани огромното его на Тръмп – човекът, който се вживява в ролята на Краля Слънце във Версай и се сравнява с римския бог Юпитер се опита да се представи като един скромен и свестен тип.
Той води война срещу публичния сектор на Франция, най-вече с инспирирания от Европейския съюз опит да се форсират реформи в британски стил в железниците, което предизвика общонационални стачки, на които не им се вижда края.
Освен това той създава законодателна база за, както го нарича Fincial Times, „перманентно извънредно положение“, в което се предоставят огромни пълномощия на полицията да тормози и задържа гражданите, които, както показват доказателства, често са жертва на притеснения на расова основа. Франция е регистрирала повече хора като „рискови за сигурността“, отколкото цяла Европа взета заедно.
Либералният ентусиазъм на Макрон произтича от едно нещо – панически опит да се залепи счупената неолиберална система, която се сгромоляса през 2008-а година.
Икономическото съдържание на този т.н. центризъм е чист Тачеризъмл; политическата му форма показва същото презрение към надлежния процес и върховенството на закона, каквито виждаме в Унгария и Полша.
Ние няма да победим подобните на Тръмп и крайно-десните с тази токсична отвара. Лявото, а не Истаблишмънта, предлага глътка свеж въздух.
