Последвайте ни в Google News Showcase
Общинските съветници в Кърджали единодушно подкрепиха предложението на кмета Хасан Азис интерконекторната газова връзка България-Гърция да преминава през територията на общината, съобщи БГНЕС.
Докладната записка и предложението на кмета се превърнаха в категорично решение на съветниците на извънредната сесия днес следобед. За разлика от местните общинари, колегите им в общините Кирково и Момчилград в началото на юли тази година настояха трасето на газопровода да бъде изместено заради претенциите на земеделски стопани, през имотите на които е планирано то да бъде изградено. Впоследствие обаче и те склониха на компромис, след като вече бившият вицепремиер Даниела Бобева пристигна на място и ги убеди в ползите от проекта.
С решение на МС от 14 юли 2009 г. обектът "Междусистемна газова връзка Гърция-България" е обявен за обект с национално значение, а с друго решение – и за национален обект. Разрешението за изработването на ПУП и ПП /подробен устройствен и парцеларен планове/ за елементите на техническата инфраструктура е дадено от МРРБ през август 2010 г. Докладът по ОВОС е приет от МОСВ след обществено обсъждане в началото на 2013 г. С проекта се създава траен устройствен статут на елементи от техническата инфраструктура – преносен газопровод, който ще свърже националната преносна газопроводна система на Гърция в близост до град Комотини с тази на България при село Загоре, южно от Стара Загора. Избегнато е преминаването на трасето през защитени зони и гори.
Проектът обхваща терени извън границите на урбанизираните територии на областите Кърджали, Хасково и Стара Загора. Началото му на българска земя е в близост до прохода Маказа, общата му дължина е 182 км, от които 31 км са в Гърция, а 151 км са у нас. Край Кърджали и Димитровград са предвидени станции за подаване на газ към близките градове.
Газопроводът ще се изгражда като подземен със стоманени тръби с външна фабрична изолация от трислоен полиетилен и минимално земно покритие от 1 метър. Освен трасето, в проекта са посочени и сервитутите от 2 по 15 метра в земеделски земи и 2 по 10 метра в горски територии, както и зоната за превантивна устройствена защита от 2 по 200 метра, в която се ограничава жилищното застрояване. Собствеността в сервитутната зона не се променя, но на собствениците се налагат ограничения при ползването. Последното условие всъщност предизвика недоволството и стотиците писмени възражения срещу маршрута на трасето от страна на собственици на земи.
Обезщетяването на засегнатите собственици на земеделски земи и арендаторите за създадените трайни насаждения в общински поземлени имоти ще бъде за сметка на изпълнителя на обекта, решиха днес съветниците в Кърджали.
