Командир на „Золотая рота“, славен опълченец, герой от Обединението на България и Сръбско-българската война
Тук можеш да видиш най-новите казино игри от efbet (18+)
На неотдавнашния военен парад в София за Деня на храбростта и българската армия на Гергьовден бяха отново показани, а преди това и осветени, знамена реликви на българската войска от Третата българска държава след Освобождението ни от турско владичество. Сред тях бяха и флаговете на воинските части, участвали в Сръбско-българската война, започната от Сърбия три месеца след обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. България излиза победител, макар че съотношението на силите е 7 към 1 в полза на Сърбия. Само намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от пълен разгром и българска окупация.
Един от героите в тази победоносна за току-що създадената нова българска държава битка е генерал Данаил Николаев. По ирония на съдбата този славен български офицер участва през 1876 г. като доброволец в руско-българска бригада на страната на Сърбия във войната й с Турция. Има и награда за това от сръбското правителство. За Османската империя тази война е успешна, но тя предизвиква задълбочаване на дипломатическата криза на Балканите и военна намеса на Русия с краен резултат ограничени териториални придобивки на Сърбия и Черна гора, възстановяване на българската държава и окупиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 г. В Сръбско-българската война девет години по-късно майор Данаил Николаев командва Източния, а след това и Западния корпус на българската армия. Този достоен офицер с право може да се нарече
„патриарх на българското войнство“,
категорични са военните експерти. Една от версиите защо е наречен така е, че когато вече на достолепна възраст генералът отива на лекар, един о.з. офицер в чакалнята става на крака, козирува и му целува ръка. “Господине, защо правите така, аз не съм владика?” Офицерът отвърнал: “Г-н генерал, вие не сте владика, но вие сте патриархът на българското войнство”.
Данаил Николаев е роден на 18 декември (стар стил) 1852 г. в Болград, Бесарабия, тогава част от Руската империя. Неговите предци са преселници от Търновско, напуснали родната земя след Руско-турската война от 1828-1829 г. Израства в патриархално семейство с шест деца, като той е най-малкият сред тях. Завършва Болградската гимназия ,,Св. св. Кирил и Методий” и на 19-годишна възраст постъпва като ,,волноопределющ” в 54-ти пехотен Мински полк. Само за няколко месеца способният и амбициозен младеж е произведен в подофицерски чин. След двегодишна воинска служба в руската армия Данаил Николаев е приет в Одеското юнкерско училище, което завършва през 1875 г. Завръща се в полка си в Кишинев, където е произведен в портупей-юнкер, а година след това – в прапоршчик (първият офицерски чин в руската армия).
Целият материал и още интересни статии четете в retro.bg