Георги Атанасов: За най-уязвимите хора в България цените се повишиха
Последвайте ни в Google News Showcase
Държавният дълг на България или коефициентът държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) расте с най-бързо темпо сред всички страни от Европейския съюз. Това заяви в специално интервю за БГНЕС финансовият анализатор от Българския финансов форум Георги Атанасов.
Вижте пълния текст на интервюто:
Наблюдавайки пътя на парите - забогатяхме или обедняхме през 2015 г., г-н Атанасов? Георги Атанасов: Някои очевидно доста забогатяха - все пак, това е пренебрежимо малък процент от населението. А данъкоплатците като цяло нямат много поводи за радост. Няма да правя обстоен коментар на събитията през годината.
Ще посоча накратко само някои данни, публикувани от авторитетни източници: от България са изтекли незаконно над 24.7 млрд. долара в периода 2004 г. – 2013 г. Това е ставало чрез незаконни търговски и финансови операции и най-вече чрез укриване на данъци през цените на стоките за внос и износ. Това сочи седмият доклад на базираната във Вашингтон консултантска организация Global Financial Integrity. Средно, това прави по 2.5 млрд. долара на година.
А структурата на това изтичане през годините и липсата на какъвто и да е коментар от властта по този въпрос навеждат на мисълта, че процесът не е прекратен през последните две години. Необходимо ли е да гадаем дали размерът на финансовия поток през този период е запазил темповете си? Друг показател - дефлацията се завърна през ноември месец тази година. След като през октомври в страната имаше съвсем леко поскъпване на потребителските стоки, последвало четиримесечен спад, месец по-късно дефлацията се завръща и през ноември индексът на потребителските цени е на минус 0.1 %, сочат данните на Националния статистически институт.
Така от началото на годината общата дефлация е 0.4 %, колкото е и спрямо ноември 2014 г., което говори за трайно поведение на потребителите и слабо желание за увеличаване на харчовете. И макар като цяло да има поевтиняване на потребителските цени, за най-уязвимите хора цените са се повишили. Индексът на цените за т.нар. малката кошница, включваща 20-те процента най-бедни хора у нас, през ноември е нараснал с 0.2%, а от началото на годината увеличението е 0.6%. Според Евростат семействата в България са най-бедни в ЕС.
А в Националния доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси Европейска комисия казва, че политическата нестабилност и сътресенията в банковия сектор имат негативно въздействие върху доверието през втората половина на 2014 г. и през 2015 г.
Правителствените финанси също са се влошили значително. БГНЕС: В каква посока тогава работиха през изтичащата година законодателната и изпълнителната власт по отношение на дефицита и дълга? Георги Атанасов:
Въпреки големите ни хвалби България се оказва първа по годишен ръст на държавния дълг в ЕС. Съгласно данните на Евростат държавният ни дълг се е увеличил с 10 процентни пункта, достигайки 29.6%. И какво излиза? Държавният дълг на България или коефициентът държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) расте с най-бързо темпо сред всички страни от Европейския съюз. Така той достига 24.52 млрд. лв., а в края на март миналата година беше 15.76 млрд. лв.
Въпреки сериозното повишение България остава сред страните в Европейския съюз с най-ниско съотношение дълг към БВП. Преди нас са единствено Естония и Люксембург, които имат съответно 10.5 % и 21.6% държавен дълг спрямо БВП. А брутният външен дълг на България се е увеличил с 55 млн. евро през юни т.г. до 37.915 млрд. евро (около 93.6% от БВП - бел.а.), показва статистиката на БНБ. С месечното нарастване дълговете на държавата, банките и компаниите към чуждестранни кредитори се доближават до рекордната стойност, регистрирана през април тази година – 37.94 млрд. евро.
През май беше отчетено единственото понижение за тази година – с 0.22% спрямо предходния месец. За брутния външен дълг няма ограничение какъв процент трябва да е от БВП (както е за общия държавен дълг - до 60% според правилата на ЕС - бел.а.), тъй като там основната част е на частния сектор, а държавата няма как да регулира кредитите му от чужбина. Все пак, силното му нарастване понякога може да дава притеснителни сигнали. Проблемът не е в самия дълг, а за какво се използва. Защото, ако други страни са ни изпреварили по този показател, те инвестират тези средства в области, в които чакат постъпления, а не запълват текущи разходи като при нас.
Каква е тази стабилност в България, след като непрекъснато задлъжняваме? Георги Атанасов: Това е стабилност за сметка на нестабилност в един бъдещ период от време, когато този дълг трябва да се плаща. Той не ни се дава, за да се опрости, тези пари не са безвъзмездни помощи.
Като заговорихме за пари се сещаме и за регулатора - не Ви ли се струва, че БНБ с новия си управител много бързо потъна в публично забвение? Георги Атанасов: Много удобна позиция е това за новия управител. И въобще - за Управителния съвет, който си е старият. Защото новият управител запази стария УС. За съжаление, най-старата ни институция продължава да бъде с един много нисък процент на обществено доверие. Тази оценка не е моя - цитирам данни на български социологически агенции.
С новия бюджет и очертаващите се глобални горещи точки и войни за 2016 г. има ли рискове за бизнеса и обикновените хора - от какъв характер могат да бъдат те? Георги Атанасов: Ако има рискове за бизнеса и за държавата ще има рискове и за обикновените хора. При изброените от вас критични обстоятелства винаги може да има промени - да не се осъществят планирани приходи, например, както и да има непланирани разходи.
Такива неща неминуемо се отразяват и на домакинствата. Големият милиарден заем, който правителството взе е като буфер, който би могъл да ни помогне в такива случаи. В същото време, обаче, тази стабилност и покриване на текущ финансов недостиг ще се отрази на задлъжнялостта на бъдещите ни поколения. Ще добавя и друго: според оценката на българските предприемачи през 2015 г. бизнес климатът е по-лош, отколкото през 2014 г. Крайно негативни оценки дават те и за развитието на икономиката, за борбата с корупцията и други важни фактори. Всеки втори от анкетираните от БСК твърди това, докато през миналата година те са били едва 34%.
И тъй като ни предстоят много близо един до друг два големи християнски празника, а ние в такъв период трудно контролираме харчовете си - има ли универсален принцип, който да следваме и да не затъваме в дългове? Георги Атанасов: Добре е да се пазим от затъване в дългове, макар че идват информации, че голям процент от българите теглят кредити за празниците. Ако бъдем по-разумни днес, ще си спестим стресирането след Нова година.
Има хора, доказали умението си да управляват пари, един от тях е Уорън Бъфет, който дава следните съвети: търси висока стойност на ниска цена-„цената е това, което плащаш, а стойността е това, което получаваш”, казва той. Според него всеки трябва да си изгради навика да пести пари от рано, защото спестовността е навик. Особено трябва да се избягва задлъжняване от кредитни карти, защото лихвите по тях са по-високи от тези по потребителски заеми, и то значително. Аз просто нямам какво да добавя.
