Последвайте ни в Google News Showcase
- Георги Първанов е завършил Историческия факултет на Софийския университет
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
- В редиците на БКП постъпва през 1981 г., а през декември 1996 г. е избран за председател на БСП. Напуска лидерския пост през 2001 г., когато е избран за президент на България. На „Дондуков” 2 Първанов остава два мандата, след като през 2006 г. отново печели изборите за държавен глава.
- Бил е народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС.
- През 2010 г. Георги Първанов създава граждански проект АБВ, за когото няколко години не се чува нищо. В началото на 2014 г. проектът е рестартиран, а бившият държавен глава е отлъчен с гръм и трясък от БСП. А на 28 юни т. г. АБВ беше учредена и като партия.
Интервю на Румяна Стефанова
- Политическа или финансова е причината за кризата в Корпоративна търговска банка, г-н Първанов?
- Вероятно първопричината е в личните отношения между двама души, които имат отношение към тази финансова общност, но със сигурност тук са се насложили и политически интереси. Според мен това, което се случва с КТБ, е част от тенденцията за преструктуриране на политическото пространство. Разбира се, други са тези, които ще преценят в каква степен има реални финансови и банкови проблеми. Очаквам най-късно до 21 септември да имаме някакъв реален прочит на случващото се в банката.
- Шефът на БНБ Иван Искров няма ли да се окаже необходимият грешник на политически интриги?
- Не, поведението на ръководството на БНБ е неадекватно. То получи заслужени професионални критики от мнозина и в някаква степен катализира проблемите, които имаше в КТБ и напрежението около банковата ни система като цяло.
- От всичкото това обаче изгоряха парите на много невинни хора. Не трябва ли те да бъдат възмездени в пълния им размер?
- Всяко вложение извън законовата граница от 100 хил. евро - както казват сполучливо специалистите, е инвестиция. Независимо дали става дума за юридически или физически лица, изборът парите да се вложат в КТБ е бил доброволен и не може данъкоплатецът да поеме на плещите си и тази тежест. Разбира се, има различни формули те да не понесат загуби – първо, и второ, нека да видим резултатите от проверката. Може наистина да се окаже, че не става дума за 3,5 млрд. лева изтекли някъде в пясъка, а за кредити, които са добри. Затова няма място за такива драматични решения, включително и за специален закон за КТБ. Практиката да се правят специални закони за една личност, структура или фирма е порочна.
- Какви ще бъдат последствията от играта с бюджета, която се разиграва в момента?
- Трябва да се актуализира бюджета на Здравната каса, респективно да се пипне може би и частта в държавния бюджет, която засяга здравната политика. Но доколкото си спомням, не са много случаите, в които сме актуализирали бюджета в средата на годината. Така че не е фатално, ако този проблем се отложи малко във времето особено при отсъствието на консенсус между сегашните парламентарни партии. Най-добре е новият кабинет, излъчен от следващия парламент, да направи подробна актуализация, след като се запознае с финансовото състояние на държавата.
- Учредихте партия АБВ в критичен за БСП момент. Появата ви на политическата сцена преди предсрочния парламентарен вот няма ли да допринесе за по-нататъшен разпад и деморализация в социалистическата партия?
- Не бих казал, че това, което става във и със АБВ влияе на негативните процеси в социалистическата партия. Ние, разбира се, се явяваме един реален конкурент. АБВ има претенцията да изразява модерна лява европейска политика с ясна национална визия. Това притиска идейно традиционната левица, но нищо повече. Проблемите в БСП са лидерски. Те са от идейно и организационно естество. Пожелавам искрено в тази лидерска надпревара, която върви в момента, да се излъчи ръководство, което да стартира преодоляването на кризата. Това обаче няма да е лек процес. Аз съм го изминал, затова смея да правя такъв извод.
- В тв интервю казахте, че на България сега й трябва коалиция не само на тясно идейна основа. Това значи ли, че сте готов да „играете в един отбор” с ГЕРБ и Реформаторския блок?
- Правя този извод не само за България. Той произтича и от европейския пример. Видяхте, че в Германия се събраха две партии, между които има десетилетия барикада, и сега управляват много добре. Затова аз твърдя, че управленската коалиция в България след октомври едва ли ще бъде тясно идейна. Но не искам да коментирам никакви имена. В предизборната надпревара ние сме в конкуренция с всички, а когато приключат изборите, ще се види възможни ли са допирни точки в името на националните цели. А ако не са възможни, толкова по-зле.
- В името на националното съгласието бихте ли отстъпили например за „Южен поток”, АЕЦ „Белене”?
- Ние не бихме участвали в управленска коалиция на всяка цена. Ние сме млада формация и държим на своята идентичност. От друга страна участието в управлението за нас би била възможност да бъдем коректив на някои идеи, които имат другите партии, които според нас влизат в разрез с националните интереси. „Южен порок” е проект, който е много полезен и необходим за България, той трябва да бъде ускорен. И ние ще работим за това, независимо дали сме в управлението или в опозиция. Що се отнася до АЕЦ „Белене” – категорично да. „Белене” е с много по-висока степен на готовност, отколкото новата идея за 7-и реактор в АЕЦ „Козлодуй”, и то с реактор на „Уестингхаус”, който го няма работещ никъде по света. Така че ние ще настояваме за това. Но аз си държа на принципното виждане всяка политическа формация да определи преди изборите границите на допустимия коалиционен компромис. Да каже - по това можем да преговаряме, по другото не. Така че АБВ ще направи това като един добър пример и за останалите партии, за да не лъжем избирателя, както направиха – уви, от левицата на последните избори.
- Допреди няколко години ДПС беше ваш верен поддръжник, защо пращате Движението сега на резервната скамейка?
- Допреди няколко години ДПС имаше друго поведение в управлението. Последната една година - за това имаше симптоми и в края на управлението на тройната коалиция, те наистина имат един свръх стремеж към овладяване на различни постове в държавата. Макар че бяха малкият коалиционен партньор, те налагаха вето по редица ключови ангажименти на партията мандатоносител. С това ДПС показа, че има нужда малко да поседи на резервната скамейка. Впрочем всяка партия след дълги периоди на управление има нужда от това.
- Колко депутати се надявате да имате в 43-ото НС и къде ще седнат те в пленарната зала – вляво, в центъра?
- Аз съм против това да сведем предизборната надпревара до непрекъснато броене на проценти, на брой депутати. Надявам се да имаме достатъчно силна парламентарна група, която да влияе на вземането на законодателните решения. Както понякога казвам – да бъде незаобиколим фактор в българския парламент, а може би и в управлението. А това предполага наистина поне 20-30 депутати. А къде ще бъдем – разбира се, позицията ни е по-скоро ляво-център. Но основният критерий за поведението на АБВ в бъдещия парламент ще бъде наистина националният интерес. В усилията да излезем от кризата някои решения могат да изглеждат десни, други да изискват повече солидарност – т. е. социална политика. От години аз съм привърженик на добрия баланс между лявото и дясното в управлението на страната.
- След конгреса на БСП на 27 юли Сергей Станишев ще остане ли в историята?
- Той вече е останал, но как, това ще кажат колегите историци.
- Най-споменаваните имена за лидерския пост в партията са Драгомир Стойнев и Михаил Миков, Смятате ли, че който и да е от тях ще допринесе за промяна в партията, или, както се казва: „Пременил се Илия и пак в тия”?
- Не мога да дам оценка на когото и да било. Промяната в крайна сметка ще зависи от това, доколко председателят на Коалиция за България и досегашен председател на БСП ще влияе във формирането на политиките и в реденето на листите. Аз усещам, че неговото влияние ще бъде много силно. Затова си мисля, че кандидатите биха спечелили от ясното разграничаване с наследството от предишните 13 години.
