Георги Първанов пред ПИК и "Ретро": Борисов се изказа депесарски, Местан му върна жеста
Последвайте ни в Google News Showcase
- Георги Първанов е президент на България в периода 2002 – 2012 година. Лидер е на партия АБВ, която е част от управляващата коалиция.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
- Роден е на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, Пернишка област.
- Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски”, има докторска дисертация.
- Депутат 3 мандата - в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС.
- От 1996 до 2001 г. е председател на БСП. В началото на 2014 г. бе изключен от партията.
- Женен, с двама синове.
Интервю на Симо Русев
- Г-н президент,от позицията на огромния Ви дипломатически опит как бихте коментирали посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери в България? Притиснати ли сме да приемаме още бежанци, да разрешим проучванията за шистов газ, за участие в конфликта Украйна – Русия?
- Мога само да гадая по това, което беше публично изречено, защото не познавам детайлите на разговорите между държавния секретар Кери и българските му домакини. Но това, което ми прави впечатление, е, че има един позитивен знак – осъществяването на самата визита повишава интереса към страната. Оттук нататък повече са бележките, препоръките, свързани с борбата с корупцията, свързани с върховенството на закона. Очевидно е, че за разлика от времето преди 7-8 години, когато влязохме в Европейския съюз, тези проблеми сега стоят по-остро. Във външнополитически план е очевидно, че към България също ще има завишени изисквания. Личи си, че се запазва тенденцията България да служи като разменна монета в противоборството между Изтока и Запада, между Запада и Русия в частност, което не е добро за нас.
- Вие Шарли ли сте? Въвлечена ли е България в нещо, от което трябва да се страхуваме?
- Самият марш в Париж беше проява на солидарност и тук не можем да имаме друго мнение. Но аз от първия момент на тази проява поставям въпроса: Какво се случва на другия ден? Защото трябва да сме наясно, че корените на тези явления не са в противопоставянето между религиите, защото самите религии не съдържат конфронтационен елемент. Корените са социални – в голямата диференциация между бедни и богати. За мен големият въпрос е какво правим ние, за да съхраним етническата толерантност, да имаме една ефективна дипломация по отношение на страните и регионите, в които България винаги е стояла много добре, за да не сме източник на подозрение и евентуално терористични действия. Това изисква много дипломатически умения, каквито засега не виждам. Тук бих прибавил и това, че трябва да престанат експериментите със службите, защото нашите служби за годините на прехода са най-потърпевши. Те бяха мачкани политически, бяха дискредитирани и сега ще трябва да се инвестира в тяхното възраждане.
- Компромисът, който политическите партии направиха за съставянето на кабинета „Борисов” 2, дава ли реален социален продукт, или е конюнктура от позицията да бъдат задоволени лидерски амбиции?
- Има пробив в Дянковия модел, който зачеркваше всякаква социална политика. Това, което Ивайло Калфин направи – свързано и с коледните добавки, и с минималната работна заплата, с усилията за стабилен пенсионен модел като реформа, за мен са стъпки във вярната посока. Но това все още е твърде малко. Ние го осъзнаваме и затова е важно да имаме широката обществена подкрепа, за да може кабинетът да прави максималното и с оглед на тежката финансова ситуация, защото наследството никак не е благоприятно. Но така е по-добре, отколкото да стоим от другата страна на барикадата и да произнасяме патетични речи.
- Електоратите на АБВ, на Реформаторския блок, а и на Патриотичния фронт ще бъдат ли в състояние да преглътнат отклонението от предизборната риторика срещу ГЕРБ, партия, с която сега реално взаимодействат във властта?
- Ние сме опонирали на политиката на ГЕРБ, не сме априори против която и да е партия. Много грешно е да се атакуват партиите, а не политиките. Това е новият момент при АБВ, че предлагаме политики. Около 40 от нашите идеи влязоха в програмната декларация за управление. Т. е. ние изпълняваме това, което сме обещали, и се надяваме хората да го оценят. Много лесно е да се декларира социална политика на барикадите, само че барикади няма и вероятно няма да има. Затова е по-добре да правим по-малки неща, които обаче засягат джоба на хората.
- А ако не го оценят, няма ли това да е храна за национал-популизма на лидери като Волен Сидеров?
- Най-лесна е позицията на отрицание на всичко, на атака на всичко, но промените в България могат да дойдат, ако се изправи икономиката на крака. Това означава да сме привлекателни с политическа стабилност и работещо законодателство. Ако бъдещето ни е крайното противопоставяне – тежко и горко.
- Възможно ли е след първоначалното дистанциране на ДПС от властта партията на Местан да се окаже новият таен, а защо не и явен партньор на ГЕРБ, както прогнозирахте?
- Виждам такива реверанси. Борисов се изказа много по депесарски за възродителния процес. Г-н Местан му върна жеста. Вероятно хоризонтът са президентските избори, но аз мисля, че едно партньорство на ГЕРБ с ДПС в името на победата за стола на „Дондуков” 2 ще бъде краят на ГЕРБ.
- Доколко сериозно звучи заявката на ДПС за скорошни предсрочни избори за парламент, ако от управлението не бъде елиминиран Патриотичният фронт?
- Аз съм категорично против риториката, използвана от някои от депутатите от Патриотичния фронт. Те често прескачат границата. Но изборите и това, какво ще е управлението на страната, не зависят от ДПС. Бъдещото управление зависи от това как управляващата коалиция ще си свърши работата.
- Ще се случи ли реално единение в лявото пространство? Има ли персонална вина за липсата на идалог до момента?
- Не искам да споря за това кой е по-виновен. Тежките атаки срещу АБВ продължават. Ние обаче отправяме отворена оферта към всички леви сили за откровен диалог, взаимодействие и дори за съвместно участие на местните избори.
- Вие сте идеолог на енергийните проекти, добили популярност като „Голям шлем”. Загуби ли България окончателно ролята си на енергиен център в тази част на света с блокирането на „Южен поток”?
- Със съжаление трябва да констатирам, че на мястото на „Големия шлем” от три енергийни проекта, носещи милиарди инвестиции и хиляди работни места, сега идва един съветник от САЩ. Не знам дали загубихме „Южен поток” окончателно, но при всички положения ще е за дълго. България имаше изключителния шанс да бъде енергиен център в Югоизточна Европа. Сега в резултат на недалновидната, на много слабата политика на поредица български правителства ние сме вече периферия на европейския енергиен пазар. И трябват изключителни усилия, натиск по отношение на Брюксел и Вашингтон, не молби, и откровен диалог с Москва, за да можем частично да се върнем в играта.
- Има ли действително инвеститор, който иска АЕЦ -„Белене”, кой е той, откъде?
- Имам информация, макар и непряка, за заявен инвеститорски интерес към „Белене”. Не мога да коментирам в детайли, защото не разполагам с документите.
- Как и защо станаха възможни провалът КТБ, ежедневните издевателства над медици от Спешна помощ, показните разстрели напоследък - не се ли превръщаме отново в страна на страха?
- Причината е в усещането за слаба държава. Когато хората усетят, че държавата е слаба, това се е случвало и в други периоди, тръгват на саморазправа. Разчистват си сметките в престъпния свят, виждаме изстъпления с нападенията на медици. Затова е важно да върнем силата и авторитета на държавата. Тя не трябва да е нощен пазач на живота и собствеността на хората. Тя трябва да е регулатор на икономиката, без да администрира.
