Социологическа агенция „Скала” ексклузивно за ПИК
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече са ясни участниците в предсрочните парламентарни избори и предизборната кампания на практика започна. В следващите 40 дни хората ще бъдат заляти с данни от социологически изследвания, често противоречиви и непридружени с обяснения, които да позволят на хората да се ориентират. Затова, преди да обявя данни от собствено изследване, искам все пак да обясня някои неща.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Почти всички изследвания, резултатите от които ще бъдат публикувани по време на предизборната кампания, ще бъдат реализирани с квотни извадки, а не със случайни извадки. Това означава, че от статистическа гледна точка те НЯМА ДА БЪДАТ представителни изследвания. Има много причини социолозите да предпочитат квотни извадки, главната от които е, че квотната извадка не изисква да се използва една точна база данни, описваща населението (каквато в България няма, защото избирателните списъци са пълни с фалшиви имена на хора, неживеещи в страната).
Използването на квотни извадки е световна тенденция, не само българска, и в нея няма нищо лошо. В повечето случаи те дават надеждни данни, сравними с тези, които бихме получили от една представителна извадка. Но трябва да се има предвид, че рискът от сериозно изместване на резултатите спрямо реалността е много по-голям.
При квотната извадка се стараем да възпроизведем характеристиките на населението по няколко признака, които приемаме за важни. Очакването е, че по този начин ще възпроизведем характеристиките на населението и по признаците, които ни интересуват в изследването, но за които нямаме предварителна информация. И в повечето случаи това се получава, но пълна сигурност няма, защото не правим случаен подбор. При случайните извадки Законът за големите числа работи в наша полза, и всички признаци на изследваната съвкупност, дори такива, които не ни интересуват, се възпроизвеждат сравнително коректно.
Затова при квотните извадки често се налага и вторично претегляне на данните. Целта е ако някой признак е свръхпредставен или недопредставен в извадката, данните да бъдат коригирани така, че неговата тежест да съответства на тежестта му сред цялото население, което изследваме чрез тази извадка.
Три основни социално-демографски признака – пол, възраст и образование – се контролират в почти всички изследвания. При повечето изследвания извадката се стратифицира и по региони. Дали ще има контрол и върху други признаци, зависи от работата на конкретния изследователски екип.
След този скучничък, но според мен нужен, увод, пристъпнам към анализа на резултатите от изследването, което представям.
Данните показват, че към момента малко под половината български избиратели заявяват ясно намерение да гласуват в изборите и са направили избор. Това са около 2,9 млн. души. Вероятно ще гласуват и част от другите хора, но засега е рано да се каже колко и как. Тъй като смятам, че е рано да се оцени избирателната активност, тук ще представя данните за предпочитанията на тези, които са заявили намерение да гласуват. Освен по пол, възраст, образование и регион, тези данни са контролирани и по признака – вот на парламентарните избори през 2009 година, за да не се допусне свръхпредставянето или недопредставянето на миналия вот за някоя партия. Резултатите потвърждават някои от наблюденията на други агенции, но има и неочаквани ефекти. Ето ги:
.jpg)
Напомням, че тези данни не са процент от всички избиратели, а само от тези, които са заявили ясно намерение да гласуват и са посочили партия. Освен това, са претеглени по признака – вот на парламентарните избори през 2009 година, което позволява и сравнение между получените тогава резултати и сегашната картина. Нека видим какви са разликите:
Една четвърт от гласовете са за партии и коалиции, които не набират 4% и няма как да попаднат в следващия парламент, ако не получат този резултат. Някои от тях обаче са близо до 4% и имат шансове. Техните шансове ще анализирам в следваща публикация. Засега изглежда, че се очертава 5-партиен парламент, но може да се окаже и 4-партиен, и 8-партиен. Всичко ще зависи от това как ще постъпят тези 27%, които към момента се колебаят дали и как да гласуват.
Контролирането на фактора минал вот не променя съществено съотношението между ГЕРБ и БСП, но показва, че дистанцията между тези две партии и следващите ги не е така голяма, както излиза, ако не контролираме този признак. Управляващата партия е загубила около една трета от подкрепата си, но в хода на кампанията може да върне част от тези гласове. Основните й конкуренти възпроизвеждат резултатите си от преди 4 години, а от новите формации само Движение България на гражданите засега стои над 4-процентовата бариера, но с тенденция надолу.
Сравнението с предишни изследвания показва, че партия „Атака” е преодоляла електоралната си криза и е възстановила подкрепата, която е имала през 2009 година. Предстои да видим има ли потенциал да я разшири.
Ако съвсем хипотетично си представим парламент, рекрутиран от тези 5 партии, които в момента изглеждат над бариерата, той би имал следния вид:
ГЕРБ 81 мандата
БСП 64 мандата
ДПС 44 мандата
Атака 32 мандата
ДБГ 19 мандата
При такива резултати двупартийно мнозинство е на практика невъзможно, но е много рано да се твърди нещо достатъчно определено, тъй като е възможно както ДБГ да слезе под 4-процентовата бариера, така и тази бариера да бъде премината от още няколко формации.
Методически бележки:
Автор на изследването, от което са цитирани данни, е „Агенция Скала”, по договор за провеждането му с Агенция ПИК. Информацията е събрана в периода 20-28 март 2013 година. Извадка: квотна, контролирана по признаците пол, възраст, образование, регион и минал вот на парламентарни избори. Обем: 1000. Откази: 63%. Доверителен интервал за 50% дял: + - 3,1%. За провеждането на теренната работа са наемани подизпълнители.
Очаквайте анализ на шансовете на малките партии да прескочат 4-процентната бариера.
