На английски този взривоопасен регион се нарича Middle East, което означава Среден изток. Кой тогава е Близък изток? Ние, разбира се. Това не ни харесва и от речника ни отпада Near East. Така си представяме,че не сме част от Ориента, макар че за света това е точно така. Като посочи шиитската групировка „Хизбула“ за вероятен извършител на атентата на летище Сарафово, българското правителство върна страната ни там, където й е мястото.Защото от днес нататък България ще бъде смятана за страна от близкоизточния конфликт. Дълги години, дори когато се съобразявахме със съветската международна политика, България успяваше да запази балансирани отношения с намесените в конфликта страни.Сега тя вече е на страната на Израел и САЩ и трудно може да бъде определяна като приятел на арабските държави. Министър Младенов може да събира арабските посланици и да ги уверява,че запазваме политиката си за добри отношения с техните страни, но след като посочихме с пръст една от тях като замесена в терористичния акт, тези уверения звучат лицемерно. Не е важно в какво ние уверяваме арабите, а каква политика ще имат те към България. И хич да не разчитаме на доктрината „Дюнери” с автор Бойко Борисов.
Имам сериозни подозрения, че един ден, когато и да е това, като оценяваме наследството на правителството на ГЕРБ, може да се окаже, че най-негативната част от него ще е външната политика, най-вече по отношение на Близкия изток, а също така и към Македония. На пръв поглед това управление се съобрази с новата ни съюзническа ориентация, но когато е налице дълбоко различие между Вашингтон и Брюксел, ние не се съобразихме с общата позиция на европейските ни партньори и поставихме и самите тях в трудна позиция.Това няма да остане без последици. Оказва се, че не сме способни на съгласувана политика и се ориентираме по стар навик просто към най-силния.
Що се отнася до опасността от преки последици от страна на Иран или арабските държави, това вече не зависи от нас. Зависи доколко Европа ще се огъне под масирания вече натиск на САЩ и ще промени позицията си да не включва „Хизбула“ в „черния списък“. Ако това се случи, ще последват всякакви финансови, дипломатически и политически санкции срещу нея. И едва тогава ще стане по-ясно какво следва за нас. Така че нека не се плашим с ирански ракети срещу български цели, но да сме реалисти и да не се надяваме, че ще бъдем забравени. Нека си припомним, че обстановката в Сирия всеки момент може да доведе до някаква външна намеса.
Ливан, където се разпорежда „Хизбула“ /има 3-ма трима членове на правителството/, е врата към една подобна операция. Тя може да бъде оправдана с предотвратяване замесването на „Хизбула“ във вътрешно сирийския конфликт. Ако започве една такава операция, ще усетим много скоро и съвсем осезаемо,че сме станали част от Близкия изток.
Не може да се отрече, че управляващите се постараха съобразно своите разбирания и манталитет да поднесат очакваната новина по уж „деликатен „ начин. Формулировката „обосновано предположение“ и позоваването само на военната групировка изглеждаше в техните очи като дипломатически финес с марката на Форийн офис, но в действителност е едно байганьовско хитруване и увъртане, което уж би трябвало да задоволи всички страни. Така хем ще изпълним ангажимента си към САЩ и Израел, хем няма да изглеждаме като жалки и подли лъжльовци. Хитростта не успя. Без въобще да се съобразяват с липсата на доказателства и на уточнението,че следствието не е завършило, американските институции и медиите светкавично поискаха от Европа да нанесе ответен удар и да ревизира отношението си към „Хизбула“. Остава да видим доколко Европа ще се позове на нашите половинчати уговорки и ще предпочете да изчака края на следствието или ще се разедини и ще пристъпи към някои наказателни действия. Във всеки случай,за да бъде включена „Хизбула“ в „черния списък“ на ЕС, е нужно единодушно гласуване на всички 27 страни членки.
Целият цирк около представянето на новината, произлязла от Консултативния съвет в Президенството, беше в същия байганьовски стил, с много хитруване и персонално дистанциране. Президентът очевидно не намери в себе си достатъчно мъжество да се противопостави на използването на институцията, която оглавява, за лансиране пред света на една недоказана версия, която може да бъде възприета и като полуистина и като полулъжа. В своето слово Плевнелиев не спомена „Хизбула“ поименно, но остави министъра на вътрешните работи да представи своята версия като обща позиция на българските партии.После излезе някакво твърдение,че президентът не бил съгласен да бъде спомената „Хизбула“ и бил изненадан от поведението на Цветанов.После и това различие беше опровергано.Борисов се обади, че той е разрешил на Цветанов да говори. После някой се сети, че без разрешение на главния прокурор не могат да бъдат изнасяни тези данни,които представляват в най-добрия случай оперативна информация, но не и доказателствен материал. Накрая някой се сети, че въобще не е работа на Съвета да взима каквито и да било решения за политиката на страната,тъй като това е съвещателен орган. Е, да, но пиленцето вече изхвръкна, новината беше подета по света, където никой не се интересува от нашите правни, морални и политически терзания.
Опозицията протестира с пълно право,че не е имала дори възможността да се запознае с документите на съвета, какъвто е редът. Ето така всички ние се оказахме въвлечени в една съмнителна история с големи международни последици. Когато един ден оценяваме това управление, ще трябва да му признаем, че то влезе в историята с епохално геополитическо постижение- превърна ни в част от Близкия изток.
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
