ГОЛЯМ ПРАЗНИК! Сирни заговезни - искаме прошка и блажим за последно преди Великия пост
Последвайте ни в Google News Showcase
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15)
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."
Сирни заговезни (Прошкa, прочка) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.
На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве.
В неделя се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.Oбичаят оратници това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него лък, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане - на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки — свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Простено", "Прости" е задължителният отговор.
Затова празникът е познат още и като Прошка. В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника Прочка.
