Готвачът на Коко Динев разкри тайната си рецепта за специална супа за мъже
Последвайте ни в Google News Showcase
45-годишният готвач Марио Димитров от 20 години живее в санданското село Дамяница. Роден е в Пловдив. Семеен е, с две деца. Съпругата му Атанаска работи като магазинерка в Сандански. Синът Здравко е футболист в ОФК „Вихрен“, а дъщеричката му е седмокласничка в училището в село Дамяница. С Марио разговаряме в дома му в многолюдното село Дамяница. Ето какво разказа той, цитиран от struma.bg:
„Когато бях ученик, имахме час по трудово обучение и тогава всички мои връстници избираха стругарство, дърводелство и пр. , а аз още тогава избрах да съм в паралелка готварство.
Откакто практикувам професията си, мечтая да имам собствено заведение за хранене, но за съжаление в момента нямам такава финансова възможност.
За мен готварството е не само професия, а дарба и призвание. Гордея се, че съм работил в почти всички изискани хотели в Сандански. Освен това съм се доказвал и в Гърция, Банско, Катарино, Слънчев бряг, Несебър и др. Готвил съм на много известни хора - Цветан Цветанов, покойния Емил Кюлев, Константин Динев (Коко), Маджо и много др. Всички те са оставали доволни, а самият Коко Динев ме бе предпочел за личен готвач. В работата си се старая да съм перфекционист, но ми се е случвало да допусна и аз грешка. Няма да забравя как в стремежа си всичко да е наред, повече от идеално, стана гаф. Приготвих десерт от тиква с орехи и мед, но между ядките бе попаднало и малко парченце от черупката. Тя попадна в устата на Е. Кюлев, дори си счупи зъб от нея. Въпреки това не създаде никакъв проблем, може би защото десертът беше толкова вкусен, че успя да компенсира случилото се.
Благодарение на дългогодишния ми опит в готварството мога да кажа, че за да се получи вкусна гозба, трябва предимно да се вложи любов към това, което ще се готви.
Едно от най важните неща е преди да започнем с готварския процес, да изберем пресни и качествени продукти. След което да се отдадем изцяло на готвенето и да не бързаме да го претупаме и да излезем от кухнята.
За мен българската кухня е традиция и много ме боли, че с годините, особено през последните, се видоизменя. Все повече и повече се взаимства от други национални кухни като гръцка, италианска, китайска и по този начин забравяме за типичните български ястия. Така например българските подправки като джоджен, дафинов лист, магданоз не бива да се заменят с модерните такива като риган, джинджифил и т. н. Същото важи и за типично българските продукти, които вече остават на заден план заради руколата, киноа, кълнове и др.
Българинът не трябва да забравя шопската салата, странджанския гювеч, винен и тас кебап, свинско със зеле, боб с джолан в гърне, капамата и др., ако уважава традицията в страната, в която живее. Възмутен съм от капризите на съвременните клиенти, особено когато разполагат с повече пари и буквално започват да се лигавят, търсейки вносни продукти, като например вместо вкусно българско сирене те искат моцарела, гръцко или синьо сирене или подобни такива.
Тук е моментът да посъветвам всяка домакиня как да стане виртуоз в кухнята. Първо, яденето винаги се долива със студена вода, а не топла, тъй като по този начин се получава процес, който разгражда продуктите по-бързо и спомага да се сварят по-хубаво. Друга хитринка е, че винаги морковът в една гозба служи като варометър, а именно когато той е готов, всичко останало също е готово. Месата е добре да се мариноват предварително с ракия, вино или олио, защото са по-крехки по тази начин, а вкусът е незабравим.
Ще споделя една специална супа за мъже, която аз съм кръстил „Трезве“, и действа много добре при махмурлук. Това е зеленчукова супа със зеле, джинджифил и манатарки. Рецепта за 5 порции: 100 г заехтин, 1-2 скилидки чесън, 4 моркова, 1/2 зелка, 1 малка главичка джинджифил, 150 г. гъби манатарки, един презрял домат или консервиран и ¼ лимон. За застройката приготвяме сока от един лимон, разбит с два жълтъка. Всички продукти се нарязват на ситно и се запържват леко в заехтина. След което се долива около 2 литра вода, пожелание може да се добавят малко картофки или ориз. Вари се около 45 минути, докато омекне морковът. Маха се след това от котлона и добавяме приготвената застройка. Интересното при тази застройка е, че не трябва да чакаме супата да изстине, тъй като няма белтъци, които да я пресекат, за което спомага и лимоновият сок.
Любимото ми основно ястие е чомлекът.
Моята рецепта за добър начин на живот е хората да се насочат към здравословните продукти и тяхното приготвяне, а не да прибягват до китайската кухня, която се основава преди всичко на пърженето в обилна мазнина, същото се отнася, както знаят повечето, и за готови и полуготови храни като сандвичи, чипсове, пържени ядки и др.”
