Гочева продаде на Блъсков нещо, което не притежава. А с чии пари купува той?
Последвайте ни в Google News Showcase
Не ми се пише, братя и сестри! Безсмислено е! И ако забележите, че въпреки всичко, продължавам да пиша, то е щото ми се яде. Да се яде също е безсмислено, но за съжаление неизбежно. Както беше казал поетът, „партиен секретар си ти, стомах!”
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Ако се „деполитизира” яденето, на мига спираме писането… Не ми се пише, защото тая професия така се сговняви, че нема накъде… Медиите и журналистиката днес живеят в състояние на рецидивираща подлост. И на никой не му пука…
Казвал сме и друг път, че в българската журналистика има и едно голямо количество журналисти, които са обратимо продажни, ако мога така да се изразя. Ако се промени средата, те също ще се държат като почтени хора, но в момента това би ги обрекло на безработица и зазъбица. Щото сега журналистиката е поставена в позата, при която слънцето огрява онова място, което иначе никога не огрява…
Но средата не се променя. В момента наблюдаваме някакви промени из медиите, но за съжаление, дори и наистина да са промени, едва ли са за добро…
Петьо Блъсков подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупка на всекидневника "Труд“ и седмичника “Жълт Труд“, прочетохме с весело недоумение в четвъртък следобед на сайта на "Труд". Таш… Извинете, майтап, голям майтап. Венелина Гочева продава нещо, което не притежава. А Петьо Блъсков, чийто бизнес вече четвърт век е да прави вестници и да ги продава, го купува. И става на краставичар краставици… Мога да допусна, че Венелина притежава някакви мижави 5-10% от медиите, които ѝ са дадени за управление и главно, за да прикрива истинските собственици. Но да се бръкне Блъсков да брои пари за вестници, които при това са със затихващи функции, да го видя няма да го повярвам. Но няма да го видя, никой няма да го види. Тия работи са едни от най-добре охраняваните.
У нас рядко вестникар прави вестник със собствени пари. Първите вестници бяха направени с партийни пари. Вторият ешелон се появи с парите на банките, които, разбира се, също бяха партийни пари. Други бяха приватизирани, като „Дума”, „Отечествен фронт”, „Труд”… „Труд” беше буквално откраднат от профсъюзите. И т.н.
Като вземем предвид последните опити на Блъсков да направи нов вестник, бихме могли да стигнем до извода, че вече са му пресъхнали вестникарските чресла, ако мога така да се изразя под влияние на великденските настроения…
Не му се получава. След „Монитор” опита в нишата на безплатните вестници, но не стана. После започна да издава някакво вестниче „Република”, после се захвана с органа на СБЖ „Поглед” и като крайно го фалира и остави към 200 000 лв. дългове към държавата за осигуровки. После май издаваше „Новините днес”, но и там карък. В момента издава малотиражката „Репортер”…
Казвал сме и друг път – главен редактор е диагноза. Започва като длъжност, но бързо става диагноза. Води до бързо пристрастяване и се характеризира с болезнена абстиненция. Главните редактори много обичат да се отъркват о властта, да обядват с нея, да й ходят на приемите, да й дават съвети… Така получават усещането, че и те участват в карането на влака. Ако прочетете случайно книгите на Тошо Тошев, ще останете с впечатление, че управляващите не са вземали нито едно важно решение без да се допитат до него… Легенди се разказват за страданията на Тошев, когато Пъпката го махна от главен на „Труд” и го направи директор на водопад… Една редакция е малко феодално владение, в което дори правото на „първа редакционна нощ” е запазено… Но да не се отплесваме…
И като не можеш да си направиш голям вестник, а искаш пак да си на афиша, тогава си купуваш. Но в случая с Блъсков тази хипотеза е малко вероятна и я споменаваме само заради пълнотата на изложението.
Дори и да приемем, че Петьо Блъсков купува „Труд”, главният въпрос остава. Той е главен въпрос за почти всички български медии, със съвсем малки изключения – с чии пари купува Блъсков „Труд”. Тоест, кой ще бъде новият стопанин на вестника.
През лятото на 2012 г. „Бивол” писа, че Любо Пъпката е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов да продаде "Труд" и "24 часа" на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван. Даже били набелязани новите главни редактори – Тошев на „Труд” и Блъсков на „24 часа”. Това се сбъдна, макар и не точно по предсказания от „Бивол” начин. Въпросът е какъв е бил интересът на Борисов. Тогава в „откровен” разговор със Светлана Джамджиева Бойко я беше убеждавал, че няма интерес към вестниците, а само към сградата. Може би сега тази идея отново е станала актуална – чрез „Труд” да се стигне до Полиграфическия комбинат, а самия вестник да се фалира.
Но може и вестникът да е станал актуален. Все пак след месец има избори, а след тях, добър е Господ, може и парламентарни… Надеждите на Борисов за бързо завръщане във властта не се сбъднаха. Очерта се малко или повече окопна война за властта. А тя се води с медии.
Другата хипотеза е, че и Блъсков е в ролята на зицпредседателя Фунт, за който споменах миналия път.
Продажбата е формална и старият собственик ще се крие зад нов параван. В полза на тази хипотеза говори и продължаващият марш на Бареков из страниците на „Труд”. „Бареков днес посещава Челопечене и Факултето”, четем в сайта на вестника с дата 21 април. А Блъсков, казват, встъпил в длъжност още в петък… Появил се там, провел планьорка, на която заявил: „Парадът ще командвам аз!” Или нещо подобно…
След като продаде Пресгрупа „Монитор” на Пеевски и неговата майка Блъсков, остана за известно време главен редактор на „Монитор”. Скоро след това обаче последва раздяла, която, казват, не била от най-приятелските. Но когато става дума за пари, това са дреболии…
През 2012 г. когато Пеевски и Пъпката се изпокараха и разцепиха Съюза на издателите в България, Блъсков се писа от страната на Пеевски и новосъздадения Български медиен съюз. Явно лошото е забравено. Щото ставаше дума за пари…
Няма да забравя как приключи 100-годишната войната Тошев-Блъсков. Блъсков имаше желание да превземе Съюза на българските журналисти. По-точно имотите му. Но се страхуваше, че Тошев и вестникът му ще го цакат. И затова му отиде на крака в редакцията на „Труд”. И оттам ни се обади, наша милост беше дежурен. И заповяда: от днес нататък за г-н Тошев или добро, или нищо.
После ми казаха колеги от „Труд”, че Тошев го разхождал из редакцията като мечка, та всички да видят какъв ихтибар му е направил.
Човек, който не си прави илюзии относно хипертрофираната роля на парите и отсъствието на каквито и да са ценности в медиите, не би се затруднил да разбере Блъсков. И да си обясни много от неговите любови и омрази.
Както писах лани, Блъсков страда физически, когато разбере, че някъде се раздават едни пари, от които той не може да вземе. Например, ако Сорос би бил по-прозорлив и би дал на Блъсков някой милион, друга щеше да е историята. Но „ценностите”, изповядвани във вестниците на Блъсков, могат да бъдат финансирани само от някоя южноафриканска фондация, бореща се за възстановяване на апартейда…
Блъсков години подмяташе из медиите си Пъпката, докато накрая оня прати парламентьори, а накрая и сам отиде, на крака, както се казва, и се споразумяха за цената на помирението. Мисля, че не беше евтино…
Промяната в собствеността на „Труд” непосредствено след „продажбата” на НБМГХ на Пеевски и неговата майка показва, че „Труд”, „24 часа” и другите издания от бившата "Пресгрупа 168 часа” са били част от медийната империя Цветан Василев –Пеевски. Което пък означава, че могат да се очакват сътресения и в други медии, които са на същата „тектонична плоча”.
Според наблюденията ми към нея в различни конфигурации принадлежат и „Новинар”, „Всеки ден”, , „Марица”, „Хасковска Марица”, „Струма”, „Стандарт”, „Труд”, „24 часа”, „Преса”, „Уикенд”, „Шоу”, „Над 55", Агенция „Блиц” и неизброими сайтове, ТВ7 и т.н. Върху опакото на свободното слово битуваха и изданията на пресгрупа „Утро“ (с издания в Плевен, Лом, Силистра), която беше купена от човека на Пеевски Христо Грозев.
Та искам да кажа, че макар и със закъснение, все пак ще можем да се уверим в изключителния монопол, който от години владее българските медии.
Единственото нещо, което в момента не може да се кажа със сигурност е, дали всички тези промени в собствеността на медиите са опит да се прикрие участието на Пеевски, или са следствие от напреднали процеси на раздяла между него и банкера Цветан Василев, както упорито се говори от месеци.
Но това е все пак второстепенен въпрос. Основният въпрос е ще се премахне ли монополът, ще се нормализира ли ситуацията на медийния пазар, ще излязат ли медиите от задкулисието, където ги замъкнаха мръсните пари на олигарсите. И от където те също активно участваха в провала на българската демокрация.
Единственият изход е законът ясно и категорично да наложи прозрачност върху собствеността на медиите. Но хората, които имат власт да променят закона, нямат желание. Такова желание им се появява едва когато паднат от власт, но тогава пък нямат възможност.
Дотогава ще се чудим, както казваше Дедо Вазов, какви са времена настанали, щото Юрдановците да са прави и Фратювците да са честни.
P.S. Оставих без внимание изказването на Лютви Местан, в което той се прави на мъж: "Отправих силна препоръка, няма да използвам по-краен израз, той да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС.
Струва ми се, че препоръката е чута и научих от вестниците, че той вече не е собственик и на вестници". Смятам и мисля, че и вие ще ме подкрепите, последното нещо в случая са препоръките на Местан…
