Последвайте ни в Google News Showcase
Легендата гласи, че близнаците Ромул и Рем, митичните основатели на Рим, са родени и изоставени в дивата природа още като бебета.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Смята се, че те оцеляват благодарение на вълчица и кълвач, които се грижат за тях и ги хранят, докато един ден овчар ги приема под своята опека.
Докато разказите за живота на Ромул и Рем са най-вероятно просто легенда, историята помни много истински случаи на деца, които поради една или друга причина са прекарали най-ранните си години сами сред дивата природа.
Ето и три истории на истински диваци от миналото:
Йохан от Лиеж
В част от ранните англоезични източници може да се открият разкази за диво дете, известно като „Йохан от Лиеж“, за което се смята, че е прекарало по-голямата част от ранните си години в гората.
Според записките от 1644 г. на сър Кенлем Дигби, Йохан се скрива в гората на 5-годишна възраст докато бяга от вражески воини по време на религиозна война. Смята се, че момчето било толкова изплашено, че за разлика от семейството и роднините си, никога не се върнало у дома.
То влязло още по-дълбоко в гората, където в продължение на 16 години живяло като животно. Без никакъв човешки контакт или храна, Йохан ловувал и преживявал на растения.
На 21-годишна възраст, вече младеж, Йохан е върнат обратно в цивилизацията. Заловен е в една ферма, от която се опитал да открадне храна. Според разказите той бил „гол и обрасъл в косми“, почти бил забравил как да говори и имал странни животински инстинкти и навици.
Според Дигби след известно време момчето отново проговорило, а животинските му черти започнали да избледняват.
Дивакът Петър
Лятото на 1725 г. голо нямо момче в юношеска възраст е открито само в горите на северна Германия. Оказва се, че то не просто се е озовало там, а е живяло в гората с години. Детето е заведено при крал Джордж I, който се смилява над него и го изпраща в двореца си.
Покръстеният „Петър“ бързо става известен в Лондон, след като се превръща в основна фигура за забавление на кралските особи по време на балове и приеми.
Благородниците били изумени от навиците на „дивака“, който ходел на четири крака и се държал неадекватно спрямо останалите хора. Опитите Петър да стане цивилизован били неуспешни, затова е изпратен в провинцията, където живее до своята смърт през 1785 г.
Дина Саничар или „Момчето вълк“
е открит от група ловци през 1867 г. Мъжете първоначално объркали момчето за диво животно, защото го намерили да спи на входа на пещера в северната част на Индия.
След като го залавят, ловците са изненадани, че това е не животно, а човек – момче на около 6 години. Оказва се, че детето е живяло сред природата през почти целия си живот и е оцеляло като част от глутница вълци.
Изпратено е в сиропиталище, където получава името Дина. В продължение на години лекари и психолози са се опитвали да върнат човешкото у него, но ранната възраст, на която е попаднал сред дивото, както и дългия период, се оказват пречка за това начинание.
Дина така и не се научава да говори до смъртта си през 1895 г. До края на живота си той предпочитал да ходи приведен, да гризе кокали и да яде сурово месо, вместо каквито и да е други сготвени човешки храни.
Някои хора смятат, че може би историята му е вдъхновила Ръдиард Киплинг за героя на Маугли от „Книга за джунглата“, но това е просто предположение.
