Последвайте ни в Google News Showcase
ъв времена на избор и изобилие на всичко, колкото и да не ни се иска да повярваме, има деца, които нямат много неща.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
За щастие обаче и в днешно време съществуват хора, които помагат на нуждаещите се. Людмил Игов се е заел с тежката задача да дарява радост. 46-годишният мъж е намерил време и място в живота си за деца, които имат нужда от уменията му на компютърен техник, пише "Новинар".
„Преди време ми хрумна идеята, че мога да събирам стари компютри, на които да вдъхвам нов живот, и после да ги подарявам на бедни семейства, чиито деца нямат компютър, на който да четат и играят“, разказва Игов. По думите му идеята му хрумнала, тъй като преди време работел като компютърен техник, а и има близък приятел, който има магазин за такава техника и който също много му помага в благородната мисия.
Според Людмил хората много често изхвърлят старите си компютри и лаптопи, защото техниката се развива с голяма бързина и те си мислят, че вече нищо не става от тях.
„Това категорично не е така. Може съвсем спокойно да се ползва пълноценно компютър от миналия век, на 15-ина години, стига да не ни трябва за специфична работа“, обяснява мъжът.
Така той решил да отърве хората от старите им машини и в същото време да зарадва деца, които не могат и да си помислят за нещо подобно. Макар благородната инициатива да стартира преди едва два месеца, тя вече има много последователи и само за един ден Фейсбук страницата й „Дари добро – нов живот за старите компютри“ била споделена 1000 пъти.
„Досега съм оправил и подарил около 10 компютъра“, разказва още Игов и обяснява, че той сам избира на кого да дари ремонтираната техника, за да няма сърдити и недоволни. По думите му подобен стар компютър, без излишни екстри може да се намери за около 80- 90 лева, което не е много, но има семейства, които не могат да отделят дори толкова.
"Основната ми цел е да слагам на компютрите филми, игри и образователни материали без насилие", категоричен е Людмил и допълва, че усмивките и благодарността в очите на децата са безценна отплата за труда му. Всеки, който има стара и безполезна за него машина или пък такава, на която нещо й куца, може да я изпрати на Людмил, а оттам насетне той започва търсенето на части за ремонта й.
Така започва дългият път до дома на някое копнеещо да влезе в 21-ви век дете.
