Драгомир Стойнев пред ПИК и "Ретро": В БСП си тупаме килимите, а държавата се руши
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатът от БСП – Лява България Драгомир Стойнев е икономист, завършил е Сорбоната и френското училище за висши кадри и политици ENA.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на премиера Сергей Станишев.
В 41-вия парламент е народен представител от Коалиция за България, а през 2013 г. става част от екипа на премиера Пламен Орешарски като министър на икономиката, енергетиката и туризма.
На провелия се в края на юли м. г. 48-и конгрес на БСП след оспорвана битка за лидерския пост в партията Стойнев отстъпи с малко първото място на Михаил Миков, след което е избран за зам.-председател на столетницата.
Интервю на Румяна Стефанова
- Усетихте ли в БСП полъха от вятъра на промяната на заседанието на 48-ия конгрес на партията, г-н Стойнев?
- Моят прочит като член на БСП е, че този конгрес беше съсредоточен върху проблемите, а не върху възможностите. Партията трябва да излезе от спиралата на проблемите и да види възможностите. Въпреки скептичността на мнозина, аз виждам възможности. Първо, ако спрем да ровим в разделителните линии и се опитаме не да ги маскираме, а да ги премахнем.
- Половинчато направените промени в устава ви обаче събудиха стари конфликти - Станишев ще бъде ли пак председател на партията и ще изгоните ли фараоните от парламента?
- Гласуванията на предложенията за мандатността на депутатите и на членовете на Изпълнителното бюро, дори и да имат спорни моменти, показват едно – има много въпросителни и желание за промяна, насочени към върховете на БСП. И ако ние като ръководство, ако лидерът Михаил Миков, не разчете правилно този процес, ще изпуснем възможността наистина да се превърнем в безапелационния фактор в ляво. „Позитано” 20 трябва да стане центъра, който дава енергия, използва амбицията на хората по места в градивна посока. Те не са пионки, които да бъдат местени, разделяни, събирани и направлявани. А че възможности пред БСП има в политически план, съм категоричен. Много мои другари казват – трябва да се харесаме на хората, да ги спечелим отново. Малцина обаче дават отговор на въпроса „Как?” и обикновено стигат до това да сменим лицата и посланията. Според мен това е вторичното. Първо трябва да сменим политиката, която предлагаме. БСП трябва да формулира и да предложи на българите нов национален проект и нови национални цели. За мен този проект минава през новата роля на държавата в икономически план, като регулатор и като справедлива интервенция в социалните отношения. Огромни маси хора бяха оставени на произвола, защото държавата се отдръпна напълно от икономиката, а в социалната сфера само разпределяше все по-изтъняващия ресурс. Националният потенциал, човешкият ресурс се обезкръви и в момента продължаваме да се спускаме по тази опасна спирала. Концентрирането само върху вътрешнопартийни драми, изяжда ресурса ни за това наистина голямо предизвикателство. Подреждането на къщичката е важно, но да не се окаже, че докато си тупаме килимите, някой е разрушил цялата държава.
- Под какъв строй тръгва БСП към местните избори – единен или разединен?
- Очаквам трудни избори. ГЕРБ, нашият основен опонент, успя чрез лостовете на евросредствата, чрез бизнес натиск да влезе много силно в местната власт, да овладее общински съвети, да направи чистка и свои назначения в държавни предприятия по места. Срещу подобен ресурс не е леко да се изправиш. Но това е само едната страна. Има огромни групи от хора, които са разочаровани, социално изолирани, мачкани от системата. На тях вече не са им достатъчни новите плочки и фиданки в централната градска част. Те искат от кмета си, от общинските съветници да бъдат социални, да създават възможности, а не само да организират обществени поръчки. Тук е мястото на БСП. Ще бъда откровен – това място ще го спечелим трудно, не само защото обезверяването е масово. Страхувам се от размерите на манипулации по време на изборите. Бедният човек е по-уязвим, по-лесна жертва. Това ще бъде битката на местните избори – дали българите ще позволят да бъдат „купени”, включително и чрез програми за саниране и ще получат пак от същото, или ще решават свободно и няма да си плюят на достойнството. В организационен план за мен най-важното е местните ни структури да получат от центъра спокойствието и подкрепата да издигнат адекватни кандидати, да направят добри кампании и да получат най-добрите резултати. Има една тънка граница – всеки местен лидер и организация знаят, че трябва да носят отговорност за работата си, но изборните резултати не трябва да бъдат използвани за натиск над структурите.
-Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че „Уестингхаус” са добре дошли в България. Какво се промени в отношението към американската компания от времето, когато вие бяхте министър, и за преговорите с която ви критикуваха и от ляво, и от дясно?
- Темата с „Уестингхаус” за мен е била важна единствено от гледна точка на предизвикателството пред България дали ще продължи да бъде държава с ядрена енергетика или не. Диверсификация не е купешка дума, а реалност, с която днешните управления се съобразяват. Другият голям плюс на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй” за мен беше потенциалът му да работи за икономически растеж, за местната икономика в много изостанал край. И нещо много важно – да изгради нови специалисти в ядрената енергетика. Едно поколение ядрени енергетици си отива, друго след него не идва. Сега всичко е в ръцете на управляващите и на екипа от ресорни министри и държавни експерти на премиера Борисов. Имам опасения обаче, че и този проект ще бъде пречупван през конюнктурно политиканстване. „Уестингхаус” сега повече се използва за политическо говорене, отколкото с поглед в бъдещето и анализ на необходимостта от нови мощности и евтина електроенергия за тази работеща икономика, която всички управляващи се кълнат, че ще изградят.
- Явно вашите съпартийци не мислят така, защото на когреса ви захапаха отново за „Уестингхаус”...
- Единици мои съпартийци използваха сложната материя около преговорите, за да налагат лесни за консумация неистини и да ме атакуват. Не ви ли прави впечатление, че темата вътрешнопартийно се вдига само по време на конгреси… Казвам го с искрено съжаление. Правителството на Пламен Орешарски стигна до един от етапите на преговорите и прецени, че поради политическата нестабилност, трябва да остави продължаването им в ръцете на следващото редовно правителство. Какво по-разумно и по-логично от това? И ако България беше обвързана с тежки договорки, дали сегашните управляващи щяха така свободно да говорят по темата?
- С подписаното наскоро споразумение между т. нар. американски „Марици” – 1 и 3, според което НЕК ще спести 1 млрд. лв., ще падне ли цената на тока?
- Политиката за поддържане на разумни цени на елекрическата енергия си отиде с кабинета „Орешарски”. Рядко си позволявам да бъда по-рязък, но сегашното правителство се даде без бой на американските тецове, дадохме им се служебно. Най-лошото е, че затворихме преговорите, а те не са от вчера. Сравнете – ние се борехме два блока от двете централи да бъдат извадени на свободния пазар, т.е. НЕК да не изкупува електроенергията от тях. Това щеше да даде възможност в микса да влезе по-евтина електроенергия от други източници – държавните централи. Бяхме поставили като условие, цената на това количество, което остане за изкупуване да падне с 15 и 20 процента, като балансираме с увеличаване срока на договорите им. Така щеше да има реален ефект за цената на електроенергията. Сега държавата се ангажира да им изплати 700 милиона лева и приема в замяна намаление от 14% на цената за разполагаемост. Читателите не са длъжни да знаят, но има две съставни на цената, която им плащаме – едната за реално произведена и купена от НЕК електроенергия, и другата – за разполагаемост, т.е. парите, които плащаме мощностите им да бъдат в постоянна готовност да бъдат включени в системата в случай на нужда. С една дума – няма да има съществено намаление на цената за електроенергията, която НЕК реално изкупува от тях. Много пъти съм казвал – двата проблема на НЕК са дългосрочните договори с американските централи и договорите с ВЕИ-централите. Те работят и печелят в абсолютен комфорт с малко изключение по време на нашето управление. Наложената от нас такса от 20% върху печалбите на ВЕИ-централите бе оспорена от президента, който за съжаление се държи като техен адвокат. И не защото сме европейци пазим ВЕИ-тата, а защото те носят свръхпечалби, но не за обществото, а за определени единици.
- Защо според вас България не беше поканена в Будапеща, където представители на Унгария, Гърция, Турция, Сърбия и Македония обсъждаха газови алтернативи за региона и конкретно проекта „Турски поток”?
- Геополитическата реалност наложи промяна на трасета и преосмисляне на проекта, но късогледата и непоследователна родна политическа реалност е причина ние да сме пропуснати в чертането на новата карта. Загубихме и губим четири големи енергийни, инвестиционни, геополитически проекти - Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Не съм привърженик на теория на конспирацията, не искам да приема, че се превръщаме от държава в територия, но очевидно България губи позиции. Обвиненията, че тези проекти прокарват определени интереси и ние се пазим от това, са абсурдни. Затова питам – кой има интерес българската икономика да стои на системи, крепейки се единствено на евросредства и инвестиции, които консумират евтината ни работна ръка, вадят печалба на вън и се изнасят след определен период от време.
- Засегнахте темата с инвестициите. Справя ли се със задачата, поставена от Бойко Борисов, министърът на икономиката Божидар Лукарски да обикаля света и да търси инвеститори?
- Когато си тръгнал да търсиш, е добре да знаеш какво. Задачата на едно умно управление е да очертае секторите, които ще генерират ръст, да реши каква структура на икономиката ще гради, да направи анализ на активите и пасивите и тогава да търси. Моделът „елате и инвестирайте, защото имаме евтина работна ръка и държавата няма да ви се бърка” е погрешен. Не ни трябват инвестиции, които изнасят ресурс или експлоатират национален или човешки ресурс. Трябват ни устойчиви инвестиции, които няма да се изнесат след пет години в посока по-ниско платен труд или още по-малки регулации. Ние започнахме един мащабен проект – оценка на инвестиционния ресурс съвместно с българските общини и бизнесорганизации, който трябваше да даде реална картина с какво разполага страната. Паралелно започнахме анализ на държавните активи. Но не за да разпродаваме, а да преценим кое ще е стратегически изгодно да развиваме, дали чрез държавни или чрез частни инвестиции. Продължавам да твърдя, въпреки всички критики, че държавата може да има много по-активна роля и като инвеститор, и като регулатор. Ре-индустриализацията е реално възможна с разумно участие на държавата и чрез умно управление на инвестициите. Така е в Германия, така е в САЩ. Делът на държавната промишленост и собственост в ключви икономически сектори е висок. Така се гарантира устойчивост на националните икономики, те стават много по-защитени при изтегляне на частни инвеститори и много по-силни и агресивни при разширяване към нови пазари.
