. „Най-влиятелните българи“ смучат нашите пари и ги превръщат във власт
Последвайте ни в Google News Showcase
Поне от година на наша територия съществуват две Българии. Те са напълно различни и трудно общуват помежду си. Едната може – след дълги предстоящи усилия – да стане добро, европейско място за живеене на всички. Другата, ако победи, ни гарантира онова животинско живуркане, което днес можем да видим в Гнилое (Беларус) или Гючмерт (Туркменистан). Това живуркане – за нас. За „върхушката” – азиатски разкош, стъпил върху дейности, за които в Европа се лежи минимум 20 години.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Не става дума, драги, за мухлясалата пропаганда на БСП от типа „София не е България”. Става дума за разделение между онези, които искат бандитска държава и онези, които искат нормална такава.
Тези две Българии видях с очите си в София, вечерта на 29 октомври, вторник.
Разходих се из града в топлата есенна вечер. Центърът, от ЦУМ до Орлов мост, бе блокиран от различни групи протестиращи. Разпознах мои колеги-преподаватели, много музиканти, журналисти, мои бивши и настоящи студенти. За разлика от друг път, блокирана бе и „Раковска“. Току-що се бяха вдигнали студентите от НАТФИЗ.
Спирах, говорих, обсъждах – европейски тип неща с европейски тип хора. Това бе едната България – онази, за която всички европейски и американски медии пишат, че се е вдигнала на бунт за справедливост.
След това отидох да огледам „партито” на сп. „Форбс“, обявено по повод публикуването на класацията на най-влиятелните българи. На влизане в претъпканото фоайе на хотел „Хилтън“ чух бурните възторзи на костюмираната тълпа по повод току-що обявения най-влиятелен българин – Цветан Василев. Следван от „тримата от ТИМ” – не на една и съща позиция, не си мислете. Всеки си имаше собствена. После бяха класирани „двамата от ПИБ” – Цеко Минев и Как-му-беше-името Мутафчиев.
След като възторзите на публиката утихнаха, огледах по-внимателно масовката. Това беше една друга, втора България. Тя, за разлика от онази, която беше по улиците, аплодираше борците за превръщане на Отечеството в ориенталска версия на Гнилое (Беларус). Младежи от дълбоката периферия, издокарани в стържещи вратовете им костюми и обувки от изкуствена кожа, търкаха рамене с девойки „Барби” с дълбоки деколтета и святкащи рокли. Покрай тях се сучеха потни костюмирани чичковци, а из тълпата ту се гмуркаха, ту изплуваха млади мъже на неопределена възраст с намигащия поглед на квартален тарикат.
На този фон десетината по-нормално изглеждащи индивиди очевидно се чувстваха в небрано лозе и току мятаха погледи към изхода. В крайна сметка най-приличните от тях избягаха от „партито”, което направих и аз.
Бях видял достатъчно. Този „елит” аз не бих го наел да ми прекопае градината, камо ли – да управлява банки и фирми. Седнах отвън в сумрака да дръпна един коктейл и, докато ги гледах през витрината как се веселяха, осветени от лампи и прожектори на фона на късната софийска вечер, стигнах до поредица от изводи.
Класацията на „Форбс” всъщност разкрива реалната – задкулисна, олигархична, мафиотска, както щете я наричайте – власт в Република България. Затова в първата десетка на „влиятелните” нямаше нито премиер, нито президент, нито председател на парламента, нито дори – партиен лидер (Ахмед Доган не се брои, защото вече не е действащ шеф на ДПС).
Онези, комуто сме дали власт (и комуто плащаме заплати), за да управляват държавата в наш интерес – те не са властта. Властта са онези, които смучат нашите пари, за да ги превърнат в задкулисна власт, или пък с помощта на заплахи и терор са си изградили монополи, чрез които пак смучат нашите пари. Или изтребват нашата природа, както никой завоевател не я е изтребвал.
Те здраво работят, за да стане България като Гнилое. И никога да не стане като Германия, например...
Това лице на България трябва да накара всички да развеят знамето на бунта и вдигнат въстанието за спасение на Отечеството. А не да води до онази бурна радост, която видях на „партито”, свалило маската от това лице. Въстание, наистина, имаше, по същото време и по същия повод. Но то не беше в „Хилтън“, а километър по-надолу, на Орлов мост, парламента, „Раковска“ и Ларгото.
Въстаналите поне ясно казват, какво не искат и за какво се борят. Класираните във „Форбс” дори не могат да застанат на върха на хранителната верига, без да поизлъжат нещо.
Например, ето ви въпрос: Като какъв се намира Делян Пеевски в класацията на „влиятелните”? Отговорът на „класиращите”: „Според нашата методология влиятелни са онези, които разполагат с огромни ресурси и ги ползват, за да променят България”.
Така ли? Я да видим. Според данъчната си декларация, Пеевски има апартамент в София от 200 кв.м. Тук ме бие, защото моят е към 60. Има, в този аспект, повече ресурси от мен. Обаче, ако отидем по-нататък, нещата се обръщат. Той има селска къща със 190 кв.м двор – аз има селска къща с два декара двор. Той има кола „Опел”, произведен през 1999 г. Аз имам „Голф” от 2000 г. – по-добра и по-нова кола. Неговите декларирани ресурси свършват тук, а аз тепърва започвам: 44 дка земя, 2 дка гора, лозя...
Имам в пъти повече ресурси от Пеевски. И се боря за промяна на България от времето, когато той още е повръщал отровножълта кашичка върху лигавника си. Как така той се оказва „влиятелен”, а аз – не?
Ще рече: декларираната от „Форбс” методология или е напълно пробита, или просто не съществува. Нищо не е онова, за което е обявено. На публиката съобщаваме едно, а всъщност – понеже сме тънки тарикатчета, за разлика от гламавите данъкоплатци – правим съвсем друго.
В такива ситуации няма как човек да избегне избора. Не можеш да се правиш, че не те засяга, или че и двете страни са еднакво прави и / или криви. Неминуемо правиш избор, защото става дума за собственото ти бъдеще.
Ако искаш България да стане едно голямо Гнилое, а ти да живееш като крепостен на местния феодал – избираш да се въртиш около партитата на „елита”, да се възторгваш от Цветан Василев, да бърбориш за платени от Сорос студенти и да се присмиваш на наивниците, които си обявяват имотите и си плащат данъците върху тях.
Аз обаче в Гнилое съм ходил. И в никакъв случай не искам то да дойде тук. Затова избирам другата България – онази, която в Деня на будителите не се бори с махмурлука, останал от банкета на „Форбс”, а ходи из улиците с будилници и призовава за бунт срещу първите десет в класацията на „най-влиятелните българи”.
