Последвайте ни в Google News Showcase
През 2015 г. българската политическа система ще отбележи един необикновен юбилей. Навършват се точно 10 години, откакто основната политическа сила вляво БСП не е печелила избори. Този факт е многозначителен не само, защото отчита прекалено дълга поредица от загуби за Столетницата. Той сякаш слага край на идеята за политическото махало, което върви от ляво на дясно и от дясно на ляво, защото прекалено дълго време махалото стои вдясно, а шансовете скоро да се върне в полето на БСП изглеждат нищожни. Днес БСП е не просто партия, която е претърпяла поредица от загуби – тя е партия, която е разкъсвана от скандали и разцепления, без шансове да се върне самостоятелно във властта и най-вече е лишена от идеологическа идентичност.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
През 2015 г. БСП силно прилича на СДС от 2002-2003 г. Най-успешните й лидери за последните 25 години Георги Първанов и Сергей Станишев са встрани от нея, но не и вън от играта. И двамата имат лобита в рамките на Столетницата, които водят братоубийствени войни. На пръв поглед и двамата не участват директно в политиката, но не бива да се забравя, че единият е лидер на партия, която участва в доминираното от ГЕРБ парламентарно мнозинство, а другият се кани да оглави за втори път Партията на европейските социалисти. Това в никакъв случай не може да се определи като пасивна политическа позиция или като оттегляне от политиката.
В подобни позиции спрямо СДС през 2002-2003 г. бяха бившият премиер Иван Костов и бившият президент Петър Стоянов, които изглеждаха оттеглени, но политическите им кариери продължиха години след като се разделиха с високите позиции, които заемаха. През 2003 г. иначе успешният бивш външен министър Надежда Михайлова не успяваше да овладее конфликтите в синята партия, така както днес авторитетният бивш председател на Народното събрание Михаил Миков не успява да овладее процесите в БСП. Добре е да си спомним, че лидерството на Михайлова беше разклатено от Костов с отцепването на ДСБ, а след това унищожено от Стоянов с избирането му за лидер на СДС през 2005 г.
СДС се загуби в прехода, когато изпълни мисията си да тласне необратимо България в посока НАТО и Европейски съюз. След това партията не намери стимул за съществуване и през 2013 г. се смали до извънпарламентарна. Днес БСП е изправена пред факта на изчерпана партия от прехода, която изпълни успешно мисията си след демократичните промени да защити от репресии максимално голям брой бивши членове на БКП. Както казва Андрей Райчев, БСП беше синдикат на бившите членове на комунистическата партия. Лишена от антикомунизма на СДС спойката, която държеше БСП като основна политическа сила все повече изчезва.
През 2015 г. червената партия ще се изправи пред най-голямото си предизвикателство за последните 10 години – местните избори. Тези избори ще са факторът, който ще определи окончателно дали социалистите ще запази позицията си на основен фактор в политиката, или ще се превърнат във второстепенна политическа сила.
Още преди да е дошла същинската битка за местна власт обаче се вижда, че разделението при социалистите едва ли ще бъде преодоляно. Все повече се говори, че червеният апарат започва да изпитва носталгия по времената на Станишев, които ще се запомнят с финансова устойчивост в рамките на БСП и сравнително достойни загуби на избори. В същото време, въпреки че основа своя партия, бившият президент Георги Първанов все още има свои хора по върховете на столетницата, чийто брой ще се увеличава с времето. В тази ситуация зад лидера на БСП Михаил Миков стоят малцина верни привърженици на Столетницата, а общото между първановистите и станишевистите е, че и двете групи се оформят като опозиционни спрямо настоящия председател на партията. В тази ситуация, Станишев рано или късно ще поиска да овладее отново партията през свой кандидат за лидерския пост, а Първанов да я придърпа към АБВ и управляващото дясно мнозинство. Докато текат тези битки, отношенията между председателя Миков и двете му опозиции могат да ескалират до ново разцепление на Столетницата още преди местните избори, което да направи постепенното изчезване на БСП необратим процес.
Симптом за подобно развитие на ситуацията беше предложението на Първанов БСП и АБВ да се явят заедно на местните избори. На първо четене това действие можеше да се разчете като протегната ръка за обединение, но ефектът от изказването на бившия президент е, че Столетницата мигновено се раздели на привърженици и противници на идеята, които започнаха да се атакуват един друг. Самият Михаил Миков реагира на идеята, като на провокация и показа, че тя трудно ще се осъществи. Това означава, че на местния вот БСП ще трябва да се бори не само с основния си опонент ГЕРБ, но и с довчерашните си съпартийци от АБВ. Преди това обаче различните крила в БСП ще трябва да се борят помежду си.
Ако БСП понесе поредна тежка загуба на местния вот, сценарият България да премине към политически модел с една доминираща партия в лицето на ГЕРБ ще стане неизбежен. Алтернативата на подобен модел може да дойде само от извънсистемни либерални и радикални формации, чието изграждане обаче все още дори не е започнало. Искам да кажа, че лидерът на някаква евентуална нова левица ще прилича повече на Евгений Дайнов, отколкото на Първанов, Станишев или Миков. Така се случи в Гърция, където след серия от скандали и разцепления традиционната лява партия ПАСОК беше пометена от извънсистемната и комунистическа СИРИЗА. Дали подобен сценарий ще бъде добър за България предстои да разберем. Това, което е сигурно е, че преходът свърши и заедно с него си отиват неговите партии. Както в дясното, така и в лявото политическо пространство.
