Евродепутати: Необходими са нови правила на ЕС за справяне с бежанската криза
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Необходима е промяна в законодателството на Европейския съюз за имигрантите. Дъблинският регламент вече не работи и е необходим нов подход за справянето с бежанската криза.
Това беше тезата, около която се обединиха българските евродепутати Илияна Йотова (С&Д) и Светослав Малинов (ЕНП) по въпроса „Каква да бъде европейската вътрешна политика?“. В дискусията „Бежанската криза: Обетована земя ЕС?“, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент, участие взеха също представители на Европейската комисия, ВКБООН, посланици, експерти и журналисти, информираха от пресслужбата на ЕП в София.
Светослав Малинов заяви, че темата за миграцията е водеща сред притесненията на всички европейци от месеци и това ще продължи да е така в бъдеще. Според него дори и кризата в Сирия да бъде прекратена, бежанската криза ще продължи. Той подчерта нуждата сегашните регламенти на ЕС да бъдат ревизирани, за което е постигнат консенсус на високо ниво. Според Светослав Малинов трябва да се мисли за обща миграционна политика сега, тъй като Европа ще продължава да бъде привлекателно място за живот и занапред.
По думите му трябва да се прави разлика между политически и икономически имигранти и на всеки, който идва в Европа, трябва да му е ясно, „че не е тук завинаги, а само докато има нужда от убежище“. „В България нямаше дебат за имиграцията, защото при нас нямаше бежанци“, подчерта Малинов и допълни, че България е удържала морална победа, защото „политиката ни за защита на външните граници се превърна в общоевропейски подход“.
Той изрази подкрепа за изграждането на нова система за сигурност на външните граници, като каза, че това е единственият начин да се запази свободата на придвижване в ЕС. „В началото на кризата основните средства на ЕС бяха съсредоточени в спасителни операции в Средиземно море“, припомни Илияна Йотова и поясни, че това е пренасочило голямата вълна имигранти към сухопътните граници на Европа. Тя призна, че на този етап за квотното разпределение на бежанците все още има повече въпроси, отколкото отговори. По думите ѝ България трябва да е в една група с Италия и Гърция при разпределянето на имигрантите.
Йотова заяви, че Дъблинското споразумение вече е мъртво, а е и вредно за България, така че трябва да бъде ревизирано. Тя изрази обаче съжаление, че евентуални промени засега се готвят едва за средата на 2016 г. Според нея българската държава няма представа как да се справи с интеграцията на бежанците и даде като пример за това факта, че едва осем деца бежанци ходят на училище в България.
„Европейската комисия направи първите стъпки за справяне с бежанската криза“, коментира Силвена Песта, мениджър политики и програми в Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ (HOME) на Европейската комисия, като припомни, че ЕС остава най-голям дарител в страните от Близкия изток, които приемат най-много бежанци. Песта обясни, че вече се е чуло и предложение за общоевропейска гранична и морска служба, която да пази външните граници на ЕС – нещо, което досега е било сред компетенциите само на държавите членки.
Според Роланд-Франсоа Вейл, представител на ВКБООН в България, в целия дебат за провеждани политики и предоставени средства за бежанската криза не трябва да се забравя, че през цялото време става дума за хора. „Краят на тази криза не се вижда скоро“, предупреди той и добави, че сред имигрантите може да има икономически такива, но повечето бягат, защото това е единственото, което могат да направят, и най-голямото им желание е да се завърнат в домовете си. „Искаме да намерим начин да помогнем на бежанците“, посочи от своя страна посланикът на Унгария Н. Пр. Андраш Клейн, като заяви, че в същото време е трудно да се различат истински нуждаещите се от убежище от нелегалните имигранти.
По думите му страната му не е получила никаква подкрепа за справяне с имигрантската вълна, мигрантите не се регистрират, не дават пръстови отпечатъци и унгарците не могат да кажат кой влиза от страната им към останалата част от ЕС, въпреки че е Шенгенска граница. „Има разлика между реалността на терен и европейските принципи“, заяви още дипломатът.
