Една жена, която оцеля в ада в "Арена Армеец": Безумието на ЦИК продължава
Последвайте ни в Google News Showcase
Сигнал за поредната недомислица в решение на Централно избирателната комисия (ЦИК) бе подаден, пише Petel.bg.
Той е изпратен от възмутения председател на СИК - Диди Василева, която бе сред заложниците в софийската "Арена Армеец".
Ето какво пиши тя:
"ЦИК? Сгрешили са си абревиатурата. Те са "ЦАК". "ЦАК"-ат всички, или поне половината от нас. НИЕ, които с часове се борихме да излезем от там и да отидем на работа.
Решиха, че ще ни дадат два дни и 60 лв. допълнително възнаграждение. Да, ама не. Аз бях на свобода в 9 сутринта във вторник – 27 октомври. Следователно не мога да отида на работа в същия ден, но щастлива, че „милите” хора от "ЦАК" ни дават още един ден ме накара да си легна на топло вкъщи, на легло, с възглавница, по пижама (Божеееееее, това е върховно усещане). Отивам на работа в сряда и ми съобщават, че не могат да ми дадат платен отпуск. Така, добре, нямам нерви, пускам неплатен. Учителка съм, работя с деца и нямам време за излишни емоции, които да се отразят на тях.
Прибирам се и звъня в "ЦАК". Те отново са много „мили” и ме съветват да пусна мейл като сигнал към ЦИК. Пускам. След седмица получавам отговор, че този ден е за сметка на държавния бюджет, а не на бюджета на училището. Казвам си „Брееее, тази държава може пък и да я бъде!”. Е, да де, ама кой ще ми даде парите за моето отсъствие, което не е по моя вина?!
Пак изпращам мейл, но този път отговорът не е толкова мил. „..., както вече ви обяснихме, госпожо, работодателят ви е длъжен да ви даде отпуск, но не и да ви го заплати, защото е за сметка на държавния бюджет”. Хубаво де, това го разбрах, ама кой ще ми го плати, ви питам! Обаждам се в ЦИК (ще взема номерът да си го вкарам в групата с приятели) и те ми се карат, че не съм била доволна на 60-те лева. Какво повече искам?! Искам си деня - 27.10 да ми се плати. Разбираш ли, ти, ЦАК, че аз исках да бъда на работа, защото децата са ми по-важни от твоите протоколи. Не, лакома съм била.
Питам аз: „Ти, член който и да си от ЦАК, би ли си поверил детето на учителка, която не е спала 54 часа? Питам те, отговори! Защото, ако е така, мисля, че трябва да се срещнеш с Агенция „Закрила на детето” и да дадеш обяснения как точно ти се грижиш за детето, оставяйки го в ръцете на човек, който не може на краката си да стои, камо ли да тича след твоето дете, което най-вероятно точно като теб ще си мисли, че аз съм длъжна да го повивам едва ли не.
Те от ЦАК са си спокойни, направиха ни богати и пребогати, компенсираха ни! Мина и замина, българинът е взел парите и е забравил.
Само че от тези 60 лв, аз си платих и неплатения отпуск. Хайде, членове от ЦАК, малко да посмятаме! 60лв. – 20 лв. за неплатен ден = 40лв. Ааааааа, нещо тук не ми излизат сметките. Ама те, нали ми дадоха 60 лв?!
В никакъв случай няма да разделя хората, като такива, които са си тръгнали от „Армеец” в понеделник и са успели да отидат на работа (т.е. техните 60 лв. са чисти), и такива, които не успяхме да отидем на работа и нашите 60 лв. са 40 лв.
Всички си заслужихме парцаливите хартийки. НО, някой от нас искахме да отидем на работа? Защо аз не бях на работа?
ЦАК, ЦАК, ЦАК..."