ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Военен аташе с потресаващи разкрития за Елена Йончева: Живя в резиденцията на посланика ни в Кувейт десетина дена - държавата я посрещаше и изпращаше! Госпожата на Станишев се развличаше в арабския свят
Последвайте ни в Google News Showcase
Недялко Ангелов е бивш помощник военно-аташе в Кувейт. Дипломатът разкрива пред ПИК смущаващи факти за прословутите командировки за снимане на документални филми на журналистката и настояща депутатка от БСП Елена Йончева в чужбина. Повод са разкритията й от последните дни и шуробаджанащина във властта, както и позицията й на морален стожер, тъй като тя самата има притеснителни факти в биографията си, по времето, когато е близка до властта и по-конкретно - интимна приятелка на Сергей Станишев.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
- Г-н Ангелов, съобщавате, че имате интересни разкрития около посещение на депутатката Елена Йончева в Кувейт. Бил сте там помощник-военен аташе в периода 2001-2005 г....Какво ви развълнува от това нейно гостуване през 2004 г., когато тя е била журналист, и защо сега се сещате за него? На какви разноски дойде при вас?
- Не мога да кажа на какви разноски дойде тя в Кувейт, но използваше държавата да я посреща, да я изпраща, да я води напред-назад. И това се случваше във време, когато имахме ангажименти, свързани с контингента ни в Ирак. Бях помощник военен аташе в Кувейт. Моята задача беше да осигуряваме ротацията на батальоните от нашия контингент в многонационалните сили. Работата ни винаги е била с напрежение и отговорности, с жертви и ранени.Ние трябваше да я придружаваме, да я чакаме, а всяко влизане в базата на летището, където има много охрана, много въоръжени лица, е риск. Това е военна база. Хората, които стоят на чек пойнта на летище "Али Ал Салим", са въоръжени, и всяко влизане е риск, защото една грешка може да доведе до неприятности. Ние я чакахме предимно вечер, тъй като тогава влизаха самолетите.
- Вие колко пъти я чакахте?
- Първоначално посланик Ангел Манчев ни каза, че идва след еди-колко си дни. И се започна едно чакане да дойде. После, след десетина дена разбрахме, че е кацнала в Багдад. Там е стояла десетина дена по неин план. Как се е движела, какви задачи е изпълнявала там, не знам. Придружаваше я един служител, държавен служител, който трябваше да гарантира сигурността й под прикритие, че се занимава с журналистическа дейност.
- Какъв беше този държавен служител?
- Минало е време, това не е секретно, но...става дума за военен.
- От дипломатическата сфера ли беше той?
- Не, не беше от тази сфера. От България бе пратен, командирован беше от Министерството на отбраната. А ако са в една командировка, може и тя да е командирована от там, но може и от БНТ да е била командирована, това не знам. Докато тя стоеше Багдад, ние имахме непрекъснати контакти с него. Започна се едно обявяване: "Утре Елена пристига на летището". И това се повтори четири пъти! На четвъртия път дойде.
- И вие влизахте в тази база да я чакате четири пъти?
- Да, толкова пъти съм я чакал да я взема от там.
- А тя като каква пристигна? Като журналист или?
- Тя си идва като Елена Йончева, но никой не знае по каква линия идва. Кой я изпраща, защо я изпраща - никой не знае. Посланикът ми каза да я чакаме. Това си беше практика, само двама души от посолството можехме да влизаме на летището в тези обекти и ние обикновено ходехме да посрещаме официални лица.
- Значи казвате, че беше практика, но обичайно ли е да ви поръчват да чакате един журналист четири пъти?
- Посрещал съм много делегации. Доволен съм, че съм посрещал и шофьори на СО МАТ, попаднали под обстрел в Багдад. Единият беше ранен в крака, другият така беше стресиран, че не можеше една седмица да каже нищо. Не съм жалил ресурси и време, които съм посветил на тях. Успяхме да ги върнем в България след седмица и това е успех, защото те нямаха документи. Справихме се. При нея нещата обаче стояха по-различно - тя идва, но нито е ранена, нито е преследвана, нито е официално лице, за да й изпращаме официални посрещачи, и на летището да я чакаме с кола, да я возим и т.н. Посрещали сме министри, заместник-министри, генерали, които са идвали по работа и успяваха във времето от три дни, което им е дадено, да си тръгнат. Никой от тях не е ползвал тази свобода, която Йончева ползваше.
- Значи вие, официалните представители на България в Кувейт, стояхте да чакате Елена Йончева, това не ви ли се стори неуважително? И някаква протекция ли ползваше тя, за да я "обслужвате" един вид?
- Определено се чувстваше. Но иначе около нейното посещение се мълчеше, загадъчно беше. Тя се държеше със самочувствие, каквото не съм виждал при официалните лица - министри и т.н. Хората идваха като служители, без всякакво самочувствие, вършеха си държавна работа и след три дни си заминаваха.
- Т.е. тя се държеше със самочувствие...
- Тя показваше, че е над нашето ежедневие и сама си е достатъчна и всичко едва ли не трябва да е подчинено на нея.
- Вие сте изпълнили всичко, което ви е поръчал посланика, но все пак обръщате внимание на този факт. Очевидно не намирате, че всичко е наред?
- Не ми е било най-важното събитие идването на Елена Йончева. Но аз сега го свързвам с нейните обвинения и атаки срещу хората, които, примерно, са направили столицата София. При заминаването ми за Кувейт през 2001 г. градът беше в отвратително състояние, а сега е нормален град и тя се заяде с хората, които са направили нещо голямо, които са вкарали толкова милиони за благоустройството на града. А тя какво е вкарала? И да е вкарвала нещо, го е вкарвала в нейната си банкова сметка. И ако някой е направил България цветуща, не я е направила тя. Тя отива, прави си филмите и след това си взима хонорара за нея. Не е тя най-добрият пример за подражание, от който трябва да се учат хората.
- Т.е. вие сте бил подразнен от нападките й към управляващата партия, която има големи постижения за страната?
- Свързах го с безкрайните й разходки, това й беше трети или четвърто посещение в арабския свят. Но няма да й давам оценка на това колко пъти е била. Важното е, че всичко това е било принос само за нея. И когато започна да използва и държавните структури, това вече прелива чашата...
- Колко време прекара тя при вас и колко ви струваше нейният престой?
- Десетина дена може би стоя. Беше обявено че ще стои една седмица. Не съм изчислявал, защото никога не ми е представлявало интерес колко ще струва това нещо. Но по онова време цените на хотелите варираха от около 300 динара. По онзи курс динарът беше около 6 лева, но може и да греша. Става дума за цената на 1 ден в хотел, смятайте един българин колко би издържал в такъв хотел...А приличните хотели бяха препълнени с американски военни от контингента в Ирак.
- Какво правеше всъщност Йончева в посолството?
- Тя дойде при посланика и се придвижваше със съпругата му. Но това ме дразнеше, че имаме други служебни ангажименти, които не търпят отлагане, а ни вмъкнаха един ангажимент, който не е важен за държавата. За госпожата на Станишев, която се развличаше в арабския свят.
- Тя какво удоволствие си е доставяла, не беше ли по работа там?
- По работа беше в Ирак, а в Кувейт не е вършила никаква работа и не съм видял някакви публикации по тази тема. Жената си остана в този голям град, който дава възможност за разходки и забавления. Вероятно може да е изпълнявала и други програми, но не съм я питал.
- Значи тя е била "на хотел" в резиденцията на посланика. А други разходи дали е имало посолството за нея?
- Това са нашите телефонни разговори, които сме поддържали с придружаващото я лице, за друго - не. Най-странното е, че като приключи престоят й, аз мислех, че си отива за София, а тя замина за Катар. Озадачих се безкрайно как човек може да си позволи такива пътувания и да стои в тези страни колкото си иска. Как може да отидеш в някаква страна, където имаме само споразумения за придвижване на военни части и да стоиш колкото си искаш? Не знам наши граждани да се ползват от някакви привилегии за неограничен престой. Винаги се знае колко време ще стои един човек. И факт е, че Йончева не е загробила държавата с това посещение в Кувейт, но загробва с това, че не вижда личните си недостатъци, а на другите ги вижда, че ги и осъжда дори. Като съдиш някого, трябва да бъдеш, ако не по-добър, то поне толкова добър, колкото този, когото осъждаш.
- Говорите за Бойко Борисов?
- Тя и него осъжда, и ГЕРБ, създава конспирации и фантазията й е подходяща за журналистическа дейност.
- А ако стоиш в посолството, има ли някакво ограничение за престой в страната?
- Като отидете на летището да си тръгвате, веднага възниква въпросът: Кога дойдохте и колко време стояхте. Така имахме проблем с шофьорите, които нямаха документи, и на летището ни казаха, че те не са влизали официално в Кувейт, как така ще ги изпращаме. Това беше отдавна, случи се преди 13 години. По онова време бяхме ангажирани и с убийството на шофьорите Лазов и Кепов.
- Как бяхте ангажирани с тази трагедия?
- Имахме натиск от държавата, че можем да ги спасим, а те вече бяха показани обезглавени. След това се наложи да разпознаваме телата в моргата. Единият беше изпратен в болница в Германия. Трябваше да разпознаем другия. Но ние никога не бяхме виждали този човек, а и как да разпознаем тяло без глава? А американците изключително акуратно се отнасят към описанието и разпознаването на жертвите. Единият бе разпознат по пръстови отпечатъци, тъй като имаше криминална регистрация. Другият - по ДНК, макар че семейството още има надежда, че е жив.
