Ексклузивно в ПИК и "Ретро"! Румен Петков попиля Радан Кънев! Бившият МВР-шеф сгъна протежето на Костов на две!
Последвайте ни в Google News Showcase
- Румен Петков е бивш министър на вътрешните работи и заместник-председател на АБВ.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
- Той е бивш кмет на Плевен, народен представител в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание.
- Член е на БСП до 7 март 2014 година, когато е изключен от партията.
Интервю на Симо Русев
- Г-н Петков, свидетели сме на пореден пик на престъпност и убийства в страната, защо е така?
- Проблемът с убийствата в страната е много тежък. Той е много тежък обаче във всяко едно общество, във всяка демократична държава. Не знам дали може да се говори за пик, защото нямам конкретната статистика. Създава се усещане за пик поради една поредица от изключително неприятни инциденти, които за съжаление са залагани във времето.
- Очевидци сме и на етнически сблъсъци, на пребити, малтретирани граждани, къде е коренът на проблема?
- Има сблъсъци и в София, и в други общини. Коренът е по-скоро социален, но те бяха представени като етнически конфликти. А масираното отразяване от медиите доведе до впечатление за много рязко повишаване на престъпността. Разбира се, има няколко много неприятни инцидента – физически посегателства върху нормални, почтени хора. Това, което обаче много повече ме безпокои, е уплахът у хората да свидетелстват за извършените престъпления. Това важи и за оня ден, когато дядо беше нападнат и пребит пред внучетата си в Борисовата градина. Същото беше и с посегателствата над пътуващи в градския транспорт. И отказът на свидетели да дадат показания за съжаление говори за насложен през последните години страх у хората да застанат със собственото си достойнство и да пазят правата на другите граждани. Но трябва да си дадем сметка, че когато ние не отиваме да подкрепим в беда макар и непознат наш съгражданин и сънародник, ще дойде моментът, когато няма да има никой до нас. И ние като общество трябва да се противопоставяме на тази тенденция. Защото ако през 1989 г. сринахме една ценностна система, без съмнение със своите много тежки дефекти, на нейно място не изградихме нищо. Затова сега виждаме едно дълбоко порочно отношение на децата към учителите, проблеми в семействата, проблеми в бита. Така се ерозира гражданското общество.
- Може ли да се смята, че вендети заместват отсъстващо правосъдие?
- Какво му е отсъствието на правосъдието в случая с бития пред внуците дядо? Когато намушкват човек в градския транспорт пред няколко десетки возещи се и се оказва, че и в двата случая няма свидетел?! Тук не става дума за отсъстващо правосъдие, по-скоро за много отчетливи дефекти във възпитанието, в контрола, в усещането за ред, в усещането за отсъстваща законност, но това не е непременно отсъстващо правосъдие.
- Не е ли абсурдно вече месеци да не се разкрива убиецът на момчето в Борисовата градина, при положение че това е деяние, извършено на публично място с множество камери?
- За това става дума – публично място. Вероятно там е имало и други хора, но този уплах стопира следствието. Не мога да коментирам техническите средства и тяхната резолюция, годността на материала. Става дума, че пропускаме да насадим обществена нетърпимост към противозаконието. И оттук нататък виждате и ултраси, виждате и скинари – хора, които отиват на саморазправа по абсурдни причини.
- Това сигнали ли са, че МВР не работи добре?
- Ние имаме недобрия навик като общество всичко да слагаме на МВР. Трябва да се започне от другаде, какви условия сме създали на МВР да работи. Видимо е, че има тежки проблеми с бюджета, видимо е, че има недокомплект в състава, видимо е, че техниката, с която се разполага, е безвъзвратно остаряла. Автопаркът е от грохнали, стари астри. Затова са нужни инвестиции и министър-председателят Бойко Борисов би могъл да отдели от приходите от митниците и за МВР.
- Тези проблеми ли са в основата на конфликта и на прекъснатия диалог между Румяна Бъчварова и полицейския синдикат, или е виновна пенсионната реформа на Ивайло Калфин?
- Никога не е добре, когато един диалог бъде прекъснат. И не мисля, че това е проблем в комуникацията на министър Бъчварова, още по-малко е пенсионната реформа на Ивайло Калфин. Става дума за претенциите на 300 души. Българинът трябва да оцени това, което направи министър Калфин, разликата в подхода. Той направи един много тежък, но публичен диалог със синдикатите и с работодателите. И едва тогава премина към законодателна дейност през парламента.
- Какво се случи с конституционните промени за реформиране на съдебната система. Проектът на министър Христо Иванов не целеше ли да овладее системата отвътре?
- Целеше се делегиране на несъразмерни правомощия на министъра на правосъдието. За щастие това отпадна под натиска на АБВ. Беше загърбена идеята, която АБВ лансира и първоначално беше приета от всички, за постепенно намаляване влиянието на политиката и политиците върху правосъдната система с ограничаване на политическата квота във Висшия съдебен съвет. Тук сме свидетели на обратното – на прокуратурата и на нейната камара се предлага парламентът да има блокираща квота. Това е много грубо политическо посегателство и вмешателство в работата на прокуратурата. Разполагам със стенограмата от разговора при г-жа Цецка Цачева, където Радан Кънев много ясно казва, че „ние трябва да покажем, че сме готови да се освободим от решения на Конституционния съд, защото за нас те представляват робство”. Това е абсурд.
- Ако не бяха совалките на Бойко Борисов и формулата, която предложи Лютви Местан, щеше ли да се стигне до конституционни промени?
- Работещата формула я предложи АБВ. Ние питахме Конституционния съд за тълкувателно решение относно възможността обикновено Народно събрание да взима такъв тип решения. Разбира се, ние се радваме, че други политици и политически партии се присъединиха към тази наша позиция, защото тя е разумната. Тя е тази, която ще даде гаранции на Народното събрание, че взима правилните решения. Но аз продължавам да се смущавам от факта, че един политик като Радан Кънев обявява решения на Конституционния съд за робски. Това означава, че имаме политици, за които конституционализмът и законосъобразността не представляват нищо. Те имат усещането за себе си, че са над закона и конституцията. Създават впечатлението, че не се съобразяват с обществото и са недосегаеми. Затова обикновеният, нормалният човек мрази политиката.
- Нямаше ли да е по-честно пред Европа и партньорите ни, ако не се реализира съдебна реформа проформа заради Реформаторите и техните амбиции?
- По-честно щеше да е, първо, към българските граждани. Защото стратегията за съдебната реформа не даде отговор на въпросите какво търсим, кои са проблемите, от какво произтичат те и какви са процедурите и инструментите, с които ще бъде постигнат ефект. Така че нещата са предпоставени по много пошъл и грозен начин – или си „за”, или си „против” реформата и си за статуквото. Не е така. Затова ние, от АБВ, за да покажем политическа воля, се ангажирахме със знаковия подпис на председателя на парламентарната ни група - проф. Борислав Борисов. Вносителите на конституционните промени в съдебната реформа не направиха точно публичния дебат, който организира и осъществи Калфин.
- Ще се яви ли АБВ на местните избори с БСП?
- АБВ има собствена физиономия, собствена политика, налага се като успешен политически проект, разбира се в диалог с останалите политически сили. Още с рестартирането на проекта ние заложихме на диалога, което се стремим да правим и в Народното събрание.
- Трябва ли бедна България да подпомага изпадналата в криза Гърция от клуба на богатите?
- Очевидно е, че портфейлът на България и на българските граждани не е този, в който някой трябва да бърка.
