ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Свещеник разби на пух и прах суеверията за минаването под масата на Разпети петък: Това няма нищо общо с опрощаването на греховете
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес е Велики петък, наричан още и Разпети петък - най-тъжният ден в годината. Суеверията, които битуват около днешния ден, завземат все по-сериозно място в ежедневието ни. Отвсякъде се чува какво "не се прави днес" и "какво не трябва да правиш днес, за да имаш късмет", а отиването в храма е само "за да минем под масата". Със ставрофорен иконом Дончо Александров от варненския храм "Свети Атанасий" за смисъла на днешния ден и разпръскването на тези суеверия разговаря Ивайло Атанасов:
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
- Отец, днес е Разпети петък. С какво този ден е важен за православните християни?
Преди всичко Велики петък, наричан от народа Разпети петък, е важен за всеки един православен християнин, защото ние възпоминаваме смъртта на нашия Господ Иисус Христос. След неговото разпятие, неговото погребение, полагането му в гроба – това са едни много драматични, много тъжни моменти от земното служение на нашия Спасител. Ние, подобно на апостолите, на Божията майка, съпреживяваме тази смърт. Естествено и богослужението носи наситеност на мелодии, които са скръбни, но въпреки това в тях има надежда. Особено вечерта по един тържествен начин звучат с мелодиите на Опелото Христово, защото ние знаем, че Христос няма да остане дълго в гроба, че Той ще възкръсне, че ще има светлина.
- Какво трябва да направи всеки православен християнин на този ден? Ето – почивни дни са, мнозина ще дойдат в храма, но има ли нещо друго, което Църквата предписва за този ден?
За всеки един православен християнин този ден е съпроводен с един пост, който е пълен пост според Устава на нашата Православна Църква. Миряните и тези, които са здрави не употребяват никаква храна и вода, а тези, които са немощни и няма как да постят, предписанието е за хляб и вода. Ние и духовно, и физически преживяваме скръбта по нашия Господ.
- Този ден обаче е свързан с много суеверия – минаване под масата, обикаляне на църквата... Много хора идват само заради това в църквата. Какво наистина символизира това преминаване под масата?
Да, в представите на много хора Велики петък единствено и само се свързва с минаването под масата, т.нар. "минаване под масата”. Те разчитат, че извършвайки този ритуал, ще получат здраве, късмет, берекет, ще им върви в живота... Някои смятат дори, че ще им се опростят греховете. Тези тълкувания са абсолютно неправилни, те са плод на абсолютно суеверие. За жалост те се разпространяват толкова често и много хора се заблуждават поради това, че не знаят и не познават своята вяра. Това, което трябва ясно да се каже свързано с издигнатото място в средата на храма, че в петък сутринта преди началото на службата в средата на храма се издига символично Христовият гроб.
- Какво символизира масата в средата на храма, на която е поставена Плащаницата? И какво следва да правим, пристъпили смирено входа на църквата?
Това се прави на специално отредено място, украсено с цветя. Върху тази маса или поставка се слага Плащаницата – това е платът, с който е било завито тялото Христово след свалянето Му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положение в гроб Христос. Върху Плащаницата се поставя Евангелието, поставя се кръст, поставят се цветя. Християните идват в храна и носят цветя – така, както се отива на погребението на близък и скъп човек, пристъпват с молитва – ние символично се намираме на Голгота. Там, на мястото, където Христос е пострадал, където по-късно е бил погребан, където е Гробът Господен. Благоговейно се покланяме, целуваме Евангелието, Христовото тяло, което е извезано на Плащаницата, Кръста и полагаме цветя. След това се навеждаме и минаваме под горното място. По този начин ние изразяване нашето поклонение, нашето смирение, скръбта пред Гроба Господен, но също и благодарност за спасението, което ни донася Христос. После отново се покланяме пред издигнатия голям кръст и го целуваме. Свещениците обикновено дават цвете за благословение на този, който е минал и се е поклонил. Всъщност, това е символ на духовна утеха, на надеждата и вярата, че още малко и Гробът ще остане празен, Христос ще Възкръсне. Отнасяме това цвете в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме Великия ден. По никакъв друг начин не можем да тълкуваме и преживяваме това, което се случва в храма освен по този начин, по който го е постановила Църквата. Това е правилното ни разбиране – нашето смирение, нашето търпение, благословението, което отнасяме... Нашата вяра и нашата надежда в последващото Възкресение.
- А как се опрощават греховете? Хора сме, всеки прави грях?
Днешният ден няма нищо общо с опрощаването на греховете ни, че те биват опростени щом минем под масата. Това става само и единствено с Тайнствата Покаяние и Изповед. Днес ние трябва да се водим от чистата вяра, че се покланяме на Христовия Гроб и по този начин разпръскваме суеверията и нещото, което ни отвлича от истинския смисъл, който носи посланието на Христовия Гроб в средата на храма.
