ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако трябва да обясните на детето си какво означава „силен дух”, срещнете се с Павел Чемишанов, пише Марица.бг. Мъжът получил шамар от съдбата още докато бил на 13-годишна възраст. При игра на футбол в родното си Калояново се случва сакатлък и малкият Павел губи на 100 процента зрението си. Безвъзвратно. И какво се случва след това ли? Расте, завършва социология в Софийския университет, работи по специалността си в пловдивското предприятие „Успех”, после в специализирана печатница в столицата по системата Брайл, подхваща собствен бизнес, а после се посвещава на работата в неправителствени организации. Междувременно създава семейство, раждат му се трима синове - Мирослав, Джовани и Георги и получава нов „шамар”. Джовани, свръх талантливо дете, също губи зрението си. Бащата обаче настоява момчето да посещава масово училище и там Джовани се справя блестящо. Завършва Математическата гимназия в Пловдив, при това с куп отличия от шах-турнири и математически конкурси. Това е съкратената версия на живота на Павел Чемишанов. Друга няма и да чуете. Защото той предпочита да говори за това как да се промени животът на хората в неравностойно положение, а не да се вайка.
Миналия уикенд летях, обявява Павел Чемишанов. Направил скок с парапланер над Сопот по специална програма за хора в неравностойно положение. Социалната кампания „Лети повече” на Sky camp доскоро набираше инвалиди, младежи, излезли от социални домове, наркозависими на лечение, та дори и бежанци, на които да дарят „крила”. Цялото приключение беше около един час, полетях от 1750 метра надморска височина, придружен от инструктор, разказва Чемишанов. После изведнъж се сеща, че далечен негов родственик е загинал при такова приключение. „Хм, през акъла не ми мина този случай, докато бях във въздуха”, отбелязва той. От миналия уикенд Павел е първият незрящ извънстоличен скачач в България.
След еуфорията и адреналина обаче Павел отново си е същият борец за човешки права и каузи. Накъдето и да се обърне, все има за какво да се закачи - средата за инвалиди в България е повече от враждебна. Звуковите светофари в Пловдив са абсолютно неефективни, посочва той. Уредбата е тиха и ако незрящ по някакъв начин стигне до островчето между две платна, съвсем няма да чуе звука. Шофьорите у нас много рядко се впечатляват от белия бастун и рядко реагират адекватно. В Краков например при обучението на кандидат-шофьори са вкарали един интересен модул. Завързват очите на курсистите, за да могат те да се поставят на мястото на незрящите на пътя, разказва за простичката, но резултатна идея Павел. Вероятно заради това шофьорите там са с друга култура. Аз лично съм пресичал с двата си крака и белия бастун международен път с шест платна и всички участници в движението спряха, разказва за особения експеримент в чужбина Чемишев.
Пътувал е доста из Европа, при това сам. Покрай опитите за лечение на Джовани в Италия се наложило семейството да се раздели. Майката и синът отпътували за клиниката със самолет, а за икономия Павел поел с автобус. Трябва да ви кажа, че нямаше абсолютно никакъв проблем да се придвижвам сам, споделя Чемишанов. Всички бяха много любезни и предлагаха помощта си, преди дори да съм я поискал.
На родна земя обаче проблемите изглеждат непреодолими. Картите за градския транспорт, които се издават на инвалиди, повече пречат, отколкото да помагат, категоричен е той. От 2005 година насам с решение на Общинския съвет на тях се изписва името на придружителя. Така ми ограничават правото на свободно движение, ако посоченият придружител в този момент е зает, възмущава се незрящият. Така че по-добре да не наричат картите „преференциални”. Самият той е намерил изход от ситуацията, като не ползва карта, а си плаща за транспорта по редовни цени.
В интерес на истината нито един инвалид не обича да го третират като инвалид. Нали затова говорим за интеграция, пали се Павел Чемишанов. От години се бори да се премахне ТЕЛК в сегашния им вид. Не може на база на медицински показания някой да ти лепне етикет "негоден". Ето защо в Европа тези лекарски комисии окачествяват само здравния статус, но нямат право да се произнасят за останалите способности на индивида, категоричен е той.
