ЕКСКЛУЗИВНО! Новозеландецът Джеф разказа за живота в село Брусен, за изкуството да се прави българска ракия, за луканката и традициите ни
Новозеландецът Грегъри Иънкларк или по-просто Джеф е специалист по извличане на нефт. Все още работи по нефтени пристанища. Обиколил е цял свят. Срещал се е с различни хора, чувал е безброй интересни истории, сблъсквал се е с особеностите на много култури. Живее в правешкото село Брусен със съпругата си - софиянката Жени, която е преводач от испански.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Джеф и Жени говориха пред сутрешния блок на Нова телевизия.
„Дойдох на посещение в българско село. Запознах се с Жени и останах. – спомня си Джеф. – Това бе предип 10-12 години. Оженихме се преди 6 години в Нова Зеландия. Тук бе трудно това, защото съм чужденец. Работил съм по платформи в Австралия, Китай, Папуа Нова Гвинеа, Индия, Близкия Изток, джунглите на Габон и Конго, Индонезия и Сингапур.
.Избрах да живея в България заради Жени. Много обичам страната ви. Провинцията. Тук природата много прилича на тази в Нова Зеландия. Обожавам българите. Много дружелюбни и щедри хора във всяко едно отношение. Отиваш на гости и като си тръгнеш – направо се търкаляш. Толкова много храна, ракия. Наистина е прекрасно“.
Джеф признава, че бързо се е сприятелил с всички от селото и им помага с каквото може.
„Животът ме е сблъсквал с много неща – казва Джеф. – В Папуа Нова Гвинеа за малко да стана заложник. В Абу Даби бях на платформа само с мюсюлмани. На 11 септември, когато взривиха Кулите, бях единственият неверник там. Беше наистина странно преживяване. В Папуа Нова Гвинеа пък местната валута са прасетата. Купуваш си неща срещу прасета. Те са по-ценни там и от жените. Купуваш жена си с прасета. По време на един вътрешен полет седях до жена с бебе и малко прасенце. По време на полета кърмеше ту бебето, ту прасенцето. Три пъти съм се разболявал от малария, като Жени ме спаси“.
Джеф е категоричен, че не му е скучно в България.
“Имате невероятни традиции – казва той. – Фолклорните ви танци са изключителни. Това, че отбелязвате 40 дни от смъртта на някой. Мартениците ви също.
България в момента е това, което бе запада преди 40-50 години. И това е много хубаво. Тук има много възможности. Местоположението, това че България е част от Европейския съюз. Земята и труда са много евтини, а това е рецепта за успех.
Нужни са единствено инвестиции и мисля, че трябва да се облекчат възможностите за чуждестранни компании, които биха искали да инвестират в България. Въпросът с вноса е истински кошмар.
Купихме си от Австралия разни неща и трябваше да минем през 14 гишета за да ги внесем. Иначе обожавам живота в селата в България.
Имам много забавни случки тук. Например ми казаха, че ако храня кокошките със стиропор, няма да им е студено през зимата“.
Джеф признава, че за местните в Брусен е много трудно, защото няма работа.
„В Етрополе работят в мината, но тук в Брусен, няма къде да се работи – казва Джеф. – Честно казано, не бих искал да бъда пенсионер тук. Трудно е. За чужденците е евтино. Трудът е евтин. Материалите – също. Нормално е те да се чувстват добре тук. За мен това място е идеално – супермаркетът ми е на близо, а сме буквално на прага на дивата природа“.
Джеф разказва, че разхожда прасетата си в гората.
„Харесва ми как тук всеки си прави храната – казва Джеф. – Обичам да правя питка, ракия. Правя страхотна ракия. Правил съм и бърбън и ром. Домашна луканка паря също. Съседите ме научиха. Правя и комфитюр от сини сливи. Имам и домашен ликьор от боровинки.
Сам си дестилирам ракията. Малко портокалова кора слагам в джибрито. Тук правенето на ракия е истинско изкуство.“