ЕКСПРЕСНО В ПИК! Експосланикът в Турция Петър Воденски за отсъствието на Надежда Нейнски от Анкара и за заплахите на Ердоган към България
Реждеп Ердоган най-арогантно си позволи да заплаши България , че не спазва демокрацията и оказва натиск върху българските турци в навечерието на парламентарните избори. Посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски бе извикана за консултации в София. В изборния ден тя не отиде в Турция. Това предизвика вълна от коментари. Някои дори поставиха под съмнение легитимността на изборните резултатите от южната ни съседка заради безпрецедентното отсъствие на нашия посланик.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
За коментар на случилото се обърнахме към Петър Воденски, бивш посланик на България в Турция, Молдова и Кипър.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Нормално ли е посланик Надежда Нейнски да не присъства в Турция, когато у нас се провеждат парламентарни избори, г-н Воденски? Какъв знак за Анкара е това?
- Нека спрем да говорим за "посланик Нейнски", а да е за "българския посланик в Анкара". Защото това, което става, не е персонално, не е лично, и щеше да е същото независимо от името на моментния посланик на България. Това е между Турция и България като държави. Надежда Нейнски ми е била министър. Тя е също и жена, а тези две дадености не ми дават да говоря неща, за които тя, предполагам, преживява вътрешно. И аз да бях посланик в нейното положение, и на мен щеше да ми е мъчно за ставащото в двустранните отношения. Аз не зная дали нашият посланик се е върнала в Анкара, просто не разполагам с такава информация. Но, по принцип, когато даден посланик е извикан "за консултации" в столицата си от своите "началници", става дума не за неговата "добра или лоша" работа, а за междудържавни отношения. Терминът "за консултации" означава, че поводът са междудържавните отношения, и няма нищо общо с действията/бездействията/въобще работата на дадения посланик.
- Отсъствието на посланика може ли да постави под съмнение валидността на изборите?
- Това дали даден посланик е на поста си или не е, при произвеждането на наши избори в дадената страна, няма нищо общо с признаването или касирането на тези избори. Посланикът има своя роля в организирането на изборите, нормативно това е разписано в Закона и в Инструкциите на ЦИК, но то не включва личното му присъствие в деня на изборите. По принцип, ако посланикът по една или друга причина отсъства, неговата роля в организирането на изборите се изпълнява от дипломата, оставен да го замества временно. Например, аз, когато съм правил избори в чужбина, по принцип съм гледал да не бъда председател на изборната комисия, и дори член на комисията, за да не събудя у някого подозрения, че "Държавата се меси в честността на вота"- правил съм го единствено тогава, когато не е имало достатъчно хора за сформиране на комисия.
- При тази директна заплаха от страна на Ердоган какво можем да очакваме?
- Не изключвам в Турция на изборите да има затруднения - все пак, секциите са 35 (по Закон), а желаещите/принудените от Ердоган да гласуват, са много повече. Една секция може да обработи не повече от 1 000 души. Максимумът, който съм постигал, беше, ако не се лъжа, 1080, като колегите тогава работеха в два екипа едновременно, с две кабинки за гласуване, двама души допълващи два отделни листа от списъка (за да става по-бързо), и горното число се получи, като колегите буквално не можаха да си изядат сандвичите за обяд. Та, при желаещите да гласуват в толкова малко на брой секции, при изискването гласуващите да попълват декларации вътре в секциите - пък те не знаят български и не могат да напишат и прочетат декларациите, ще има недоволство. А миналият път, когато имаше такова недоволство (при първото правителство на г-н Бойко Борисов), анкетните комисии наказаха ...тогавашния български посланик в Анкара, който бе сигнализирал преди това какво се очаква, но не го бяха чули от София. Във Вашингтон пък, пак по същото време, на същите избори, колегите бяха изхвърлили в боклука чувала с бюлетините и след това гониха камиона за боклук, за да си го вземат обратно. Тогава посланикът бе не във Вашингтон, а в Ню Йорк - съпровождаше в ООН министъра на външните работи, както е по традиция, но въпреки това го върнаха за наказание. Нека използвам повода, за да подчертая още веднъж: това, което Ердоган предизвиква сега в българо-турските отношения, е вредно за Турция, вредно за България, но най-вредно е за българските турци, които, обикновено в подобни случаи, без да имат някаква вина, страдат в крайна сметка.