Подоходното облагане – популизъм на политиците
Последвайте ни в Google News Showcase
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност „Финанси“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема „Еволюция на парите“. Бил е подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на „Хърсев КО“.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
- Пламна медийна война между банкера Цветан Василев и бизнесмена Иво Прокопиев. Какво не могат да си поделят двамата олигарси, г-н Хърсев?
- Не съм говорил с тези хора. Не знам дали изобщо делят нещо, или просто се конкурират за място под слънцето. Но натиск върху която и да е банка чрез политически средства е твърде опасно нещо. Това създава усещане за несигурност. Аз категорично не одобрявам подобни методи на пропагандна атака срещу финансови институции. Такива методи никога не са завършвали добре за държавата. Да нападаш една банка и да искаш останалите да гледат равнодушно, не става. Хората, които си влягат парите в банките, приемат всяка подобна атака като потенциално посегателство към техните пари.
- Напоследък от всички партии валят обещания за по-високи пенсии и заплати, и нисколихвени кредити за средния и дребен бизнес. Реални ли са тези обещания?
- Разбира се, че са реални. Въпросът е кой как ги вижда, реализирани във времето. Предполага се, че говорим за един период от четири години напред. А дори и той да е в в условия на депресия, икономиката има растеж. Затова е нормално да се осъвременяват и доходите, и пенсиите. Така че въпросът е до каква степен това повишение може да бъде постигнато за сметка на бюджета. Притеснява ме обаче фактът, че нито една от партиите не коментира сериозно въпроса как ще се осигурят тези доходи на една застаряваща нация. Ясно е, че сегашната пенсионна система не може да бъде запазена. Ние имаме нужда от много сериозни промени в нея.
- Финансовият министър Калин Христов каза, че предвидените в бюджета 1,9% ръст на икономиката няма да се постигнат и едва ли ще надскочим 1%?
- Когато става въпрос за влачене по дъното, прогнози от процент - процент и половина означават принизено положение. Ако наистина обаче има нормална среда за работа, ако наистина тръгне да се развива икономиката и се изтласкаме от дъното на депресията, от тежката стагнация, която продължава вече пета година, тогава ръстовете няма да бъдат нито 1%, нито 1,9%, а много по-съществени. Но това зависи много от самото правителство.
- Всички политици припяват, че България е данъчен рай. Тогава защо чуждите инвеститори ни заобикалят?
- Не сме добро място да се печелят пари. Имаме много сериозни проблеми и това се отчита от чуждестранния бизнес. Инвеститорите търсят преди всичко сигурност, каквато не виждат у нас.
- Какво предизвика банковата криза в Кипър, за който доскоро се говореше като за офшорен рай?
- Кипър отдавна не е офшорна зона. Съвсем друг е въпросът, че кипърската банкова система обслужваше сметки на офшорни компании. Тя беше един финансов свят със специализация в областта на офшорния бизнес. За съжаление силно изложен на риска от вложения в чуждата икономика. Традиционни са връзките между Кипър и Гърция. Инвестициите са били именно откъм гръцката икономика и поради тази причина, когато Гърция беше изправена пред фалит, и тройката взе решения за обценяване на гръцкия дълг, пострадаха и кипърските банки. Самото кипърско правителство пък щедро финансираше разходите си за сметка на заеми. Цялото кипърско население е силно задлъжняло - над 20 хил. евро средно на глава от населението. И тази криза е резултат от това, че кипърската държава и кипърската нация си е позволила да харчи повече, отколкото получава.
- Има ли опасност и нашата банкова система да се окаже в подобен капан?
- Опасност винаги съществува. Няма никакъв проблем една държава да посегне на банките си и да извърши различни безобразия. Виждали сме такива случаи в близката ни история. Но за щастие в момента системата у нас е доста различна. Валутният борд забранява на Централната банка да води самостоятелна парична политика. Системата препятства финансирането на държавата от централната банка, препятства финансирането на банките от Централната банка. В тази система всеки е длъжен да работи при максимална капиталова адекватност и ликвидност. Това е причината нашите банки да имат капиталова адекватност с най-завишени изисквания в Европейския съюз.
- Излиза, че бордът ни пази?
- От някои неща ни пази, от други не може да ни опази. Примерно да се вдигне на бунт целокупният български народ – да щурмуваме с крайцера „Аврора”, да ограбим банките, да ги изгоним. Всякакви щуротии могат да станат. Сега е много модерно да се цитира Уго Чавес. Той правеше такива работи.
- Не бяхме далеч от такъв бунт, след като ГЕРБ наложи данък и върху лихвите по банковите влогове. Това не накара ли българите да изтеглят спестяванията си?
- Напротив, точно обратното. И това личи от статистиката на БНБ. За целия период – от обявяването, гласуването, влизането на тази мярка, та до момента непрекъснато са се увеличавали спестяванията на домакинствата и фирмите.
- И БСП и Атака, а вече и ДСБ говорят за премахване на плоския данък и въвеждане на подоходното облагане. То не е ли по-справедлив налог?
- Аз мисля, че това е поредният намек за популизъм, който правят някои политици. Струва ми се, че ще бъде огромна грешка да се върви към един доста спорен и примитивен във финансово-техническо отношение модел на облагане с прогресивни данъци. Светът вече не е онзи, който познаваме от историята, когато държавите са били затворени, когато е имало капиталов контрол – т. е. забрана за износ на пари от страната. В един съвременен и динамичен свят много лесно биха могли данъкоплатците да се възползват от преимуществата, които дават други законодателства. Нека да не забравяме, че всеки българин може да влага парите си навсякъде в ЕС. Има държави със значително по-ниски ставки на облагане, и всеки от нас може да живее в тях. Така че подобни заигравки с данъчната система могат да доведат до много негативни, включително и миграционни процеси. Но трябва да се има предвид, че т. нар. плосък данък е едно от много малкото ни конкурентни предимства, които имаме като страна.
