Легендарните битки при Маратон и Термопилите проправят пътя на Платон и Есхил
Последвайте ни в Google News Showcase
Щяхме ли да се възхищаваме на Аристотел и Есхил, ако елините не бяха удържали знаковите си победи при Маратон и Термопилите? Щеше ли Вазов да сравнява боевете при Шипка с героизма на „шъпа спартанци под сганта на Ксеркса”?
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Съвременният свят нямаше да бъде същият, ако персите бяха завладели Древна Гърция при серията офанзиви, останали в историята като Гръко-персийски войни.
Четвъртата книга от поредицата на издателство „Милениум” - „История на войните”, описва тези кървави конфликти. Според автора Георги Марков Гръко-персийските войни са съизмерими по мащабност само със Стогодишната война през късното Средновековие и Германо-френския конфликт от 1870 до 1918 г.
По своя географски обхват, продължителност, ожесточеност и мащаб на бойните действия сраженията в тези войни почти нямат прецедент в древната история (с изключение на Пуническите войни). Започват съвсем в началото на 5 в. пр. Хр. с избухването на Йонийското въстание и завършват половин век по-късно със затихването на бойните действия след битката при Саламин и последвалия Калиев мир.
Битките при Маратон (490 г. пр. Хр.) и Термопилите (480 г. пр. Хр.) са легендарни. Отдавна са в във всички учебници по военна история като превъзходен пример за тактическо използване на терена и съоръженията при отпор на многократно превъзхождащ с численост и подготовка враг.
При Маратон персийският цар Дарий I нахлува с 300 бойни триреми и войска от 32 хил. , докато атинската войска наброява едва 10 хил. Силите са неравностойни, но гърците побеждават с поредица от успешни стратегии. Персийските пехота и кавалерия са напълно разгромени, докато жертвите от страна на атиняните – според Херодот – са едва 200 души. Загубата на Дарий I проваля цялата военна кампания на Запад.
Сражението при Термопилите пък е вдъхновение за всички пълководци, историци, поети и художници и до наши дни. Филмът „300” се радва на такъв фурор именно защото е внушителен опит със средствата на модерното кино да се пресъздаде знаменитата битка на спартанския цар Леонид с по-малко от 1000 войници срещу 200 000 персийска армия. Персите побеждават, но на прекалено висока цена. Ксеркс І губи най-добрите си пехотни отряди и изгаря всички мостове за дипломатически преговори след смъртта на Леонид, който се превръща в легенда. След падането на Термопилите персите нахлуват в Централна Гърция и изгарят Атина, но флотът на Ксеркс е разгромен при Саламин (Кипър, 449 г. пр. Хр.) от тройно по-малобройния му съперник – и именно това е повратната точка за хода на цялата персийска офанзива.
В „Гръко-персийски войни” – четвъртото заглавие от хитовата поредица „История на войните” на издателство „Милениум”, всяко от сраженията е представено с подробни схеми и карти. Авторът е един от създаделите на клуб „Военна история”. Досега в серията излязоха книгите „Походът на Александър” от Георги Марков, „Наполеон – възход и разгром” от Юлиян Недев и „Тридесетгодишната война” от Александър Стоянов.
