Управляват ни хора с криминални пари, и съдебната власт е въвлечена в престъпна схема
Последвайте ни в Google News Showcase
Докторът по философия Желю Желев е един от първите дисиденти в България и съосновател на сформирания на 3 ноември 1988 г. Клуб за гласност и преустройство. Автор е на книгата „Фашизмът”, която е забранена три седмици след появяването и през 1982 г. На 7 декември 1989 г. д-р Желев застава начело на новосъздадения СДС, а през 1990 г. Великото народно събрание го избира за президент. На изборите за държавен глава през януари 1992 г. д-р Желев е преизбран на най-високия пост в държавата, където остава до януари 1997 г.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Основател е на фондация „Д-р Желю Желев” и на фондация „Балкански политически клуб”.
- Д-р Желев, как бихте коментирали версията на президента Плевнелиев за неговия 10 ноември и несъществуващия митинг, на който той е бил?
- Винаги е възможно и най-информираният човек, и най-опитният политик да направи грешка, още повече че Плевнелиев поднесе своите извинения.
- Смятате ли, че това е неволна грешка, или е опит за историческа подмяна и манипулиране на обществото?
- Не знам. Само той може да каже. Но допускам като възможност, като реална възможност - да е грешка на езика.
- Предупредихте неотдавна, че ако не се състави кабинет до декември, е възможно в България да се стигне до диктатура. Сега, със съставянето на кабинета „Борисов 2”, избегнахме ли тази възможност?
- Диктатурите се случват обикновено, когато т. нар. политическа класа, политическият елит не могат да управляват повече по начин, отговарящ на потребностите на хората. Когато политиците не могат да спечелят доверието на големите групи в обществото, на гражданското общество. Ако това обаче стане в днешно време, бързо става достояние на всички в държавата и е особено притеснително за съседните народи.
- Компромисът със съставяне на правителство на ГЕРБ с подкрепата на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ добър ли е за държавата, или ще донесе негативи за подкрепящите формации?
- Възможно е и едното, и другото. Да се дават категорични оценки в този момент, е несериозно. Трябва да се изчака, да се видят резултати. Ситуацията е нестабилна. Може още утре изведнъж нещата да се провалят.
- Реформаторите с техните спорове, кавги и претенции романтици като ранното СДС ли са, или зад тях наднича късният Иван Костов?
- В началото политиците, които започнахме прехода след свалянето на Тодор Живков, имахме отговорността и съзнанието на хора, които за първи път влизат в политиката. Знаехме за репресиите и избиванията, за лагерите. Затова се отнасяхме сериозно към политиката, към политическата работа, особено когато вече става дума за управление. Политиката не значеше само коментари и интервюта, а поемане на ангажименти и провеждане на политики. Отношението ни беше отговорно - чак до наивност. И никой от нас не си е позволявал да казва: „Политиката е мръсна работа!”.
- А Реформаторите, които едва ли не претендират да са ваши идейни наследници, какво е тяхното поведение?
- У тях има повече цинизъм. Обстоятелствата, при които те трябваше да правят политика, бяха доста по-различни. Те са по-несигурни. Блоковете и тяхното противопоставяне при нас бяха доста по-ясно очертани. Знаеше се кой е антикомунист, кой е за перестройка. Ние сме имали сериозни борби да обясняваме, че перестройката на Горбачов е нещо много сериозно и тя не означава да се спасява комунизмът. Горбачов беше наивен политик, но и американците поддържаха наивността му.
- Бойко Борисов казва, че проблем му е липсата на достойни опоненти в лявото. Може ли това пространство да се обедини, за да е алтернатива на дясното?
- В България нито лявото, нито дясното са очертани, както трябва. Това е проблем. Те често сменят местата си. Това обърква политиката. И това не става провокационно, както наивно понякога се представят процесите. Такива се създадените условия.
- За обикновен популизъм ли говорим, или олигархията и задкулисието иззеха и лявото, и дясното пространство?
- Да, има такова нещо. Те имат парите. И тук вече не става дума за парите от времето на социализма, това са нови пари. Добити в повечето случаи категорично криминално.
- Защо в демократично общество като българското имунната система – съдебната власт, не сработва?
- Защото няма такава система. Тя също по някакъв начин е въвлечена в тази престъпна, криминална схема. Къде колегиално, чрез директно обогатяване, чрез гнили, мръсни компромиси. Това е корупцията. И това през последните години тече по всички етажи на държавната власт.
- ДПС категорична опозиция ли ще бъде, или ще е в плаващо мнозинство според икономическия му интерес?
- Те играха доста време в политиката. Още след свалянето на Живков, а и преди това, имаше 16 организации от екологичен, от правозащитен тип и какви ли не още. Всички тези хора, както и активистите на ДПС, започнаха открита опозиционна политика. Тогава ние припознавахме и подкрепяхме ДПС като автентични демократи. Те бяха срещу политиката, която изолира България от целия свят, дори от СССР.
- Дали сега ДПС е запазило тази си роля?
- Трудно ми е да кажа вече дали ДПС не се е окопало в икономическите си интереси. Много са изтрити вече границите – не може да се разбере кой какво преследва чрез политиката, която се опитва да прокарва.
