Последвайте ни в Google News Showcase
Пловдивският районен съд осъдил на осем месеца затвор при строг режим безработен, който се опитал да открадне 36 лв. В своя защита престъпникът казал, че бил гладен. Обаче в мотивите на съда се изтъква, че опитът за кражба е извършен при опасен рецидив. Щото нали, човек често изпитва глад, не е веднъж да се наядеш и после да станеш почтен… Никога не съм бил до такава степен гладен, но нямам основание да не вярвам на Джером Джером, че когато човек изпитва истински глад, той изпитва глад и нищо друго.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
През юни Районният съд в Момчилград даде 3 месеца затвор за мъж, който "отнел чужди движими вещи”, а именно: 11 броя сурови кебапчета на стойност 2.64 лв., 4 броя изпечени кебапчета на стойност 1.28 лв., 13 броя кюфтета изпечени на стойност 4.55 лв., 3 броя айран "Родопски" в кофички по 300 гр. на стойност 2.04 лв. и 1 брой шарена сол ”Елис” в шише 30 гр. на стойност 0.93 лв. Цялата открадната движима собственост възлизаше на 11.44. лв. И той беше рецидивист, не успял да се приучи да яде по веднъж. Та получи 3 месеца ефективно при първоначално строг режим. Щото може да избяга и да похити друго кебапче. Строгата, но справедлива Темида му присъди и 30 лева разходи по делото.
Мога до утре да ви цитирам подобни случаи. В Сливница заловиха младеж с тава банички. Явно голям глад го беше гонил, за да разбие баничарницата в 6 часа сутринта. В Смолян осъдиха друг Жан Валжан за пет буркана паприкаш, откраднати от мазето на един гражданин, и престъпникът си ги излежа.
Ех Темида, Темида… И ти си една шафрантия! Наскоро един приятел ми вика: „Замислял ли си се, че изображението на Темида в Съдебната Палата има кантар, а няма касов апарат?" Не, не бях се замислял. Но съм се замислял за друго. За чий й е на Темида тоя кантар, като е кьорава?
Чета, че банкерът Цветан Василев налял 300 млн. лева (по 100 млн. годишно) в ТВ7, на която той не е собственик, а само консултант (намигам). Това установило разследване на в. „Труд”, който изобщо не е на Пеевски (намигам с двете очи, като Темида). До тук, ако следите внимателно, само в медии КТБ е наляла 330 млн. лева от парите на вложителите. (В банката други пари, освен на вложителите, няма.) Но това не е кражба, това е бизнес. Кражбите са до 1000 лв. От 1000 до 1 млн. се нарича присвояване и над 1 млн. вече е бизнес.
„Свикнали сме да се възхищаваме всеки ден на страхотни бандити, чието охолство изпълва с уважение целия свят, и чието съществуване се оказва, като се вгледаш, едно дълго и всекидневно подновявано престъпление, обаче тези хора се радват на слава, на почести и на могъщество, постъпките им са осветени от законите, докато в същото време един второразреден грях какъвто е кражбата, особено на най-обикновени храни като хляб, шунка или сирене, неминуемо покрива автора си с категоричен позор, предизвиква твърдото отрицание на общността, влече тежки наказания и това по две причини: най-напред защото извършителят на подобни деяния е обикновено беден, а този статут предполага сам по себе си капитална липса на достойнство, и после, защото такъв един акт съдържа нещо като мълчалив упрек към общността. Кражбата на бедняка се превръща в коварно утвърждаване на индивида... Затова пресичането на дребните кражби се извършва по всички паралели, с извънредна строгост, не само като средство за закрила на обществото, но също и главно като строга препоръка към всички нещастници да стоят мирно на мястото си и в кастата си, кротки, радостно решени да изпукат от глад и мизерия…” (Луи Фердинан Селин, „Пътешествие до края на нощта”)
Няма какво да се добави.
За съжаление и моите приятели пенсиите не правят изключение в хранително-вкусовата престъпност. Даже на някои места се опитват и да лидират. Полани полицията в Търново беше пропищяла от старци разбойници. Така се писа в медиите, де… Най-често похищавали колбаси и консерви… Един от крадците втрещил охранителите с две подкови суджук в гащите. Пенсиите все там крият. Едно обяснение по Фройд хич няма да ме затрудни, но сега става дума за друго. Имаше такъв случай и във Враца. Един байчо беше пъхнал щафета шпек. Но на охранителите им се сторило малко неестествено на пенсията гащите да са издути като на 20-годишно трудоваче. Обаче един кравай в гащите на пенсията не би трябвало да се различава много от естественото състояние… И едва ли са щели да го хванат, ако не се е полакомил за два. Ей, пенсиите, в супера важи девиза на тотото: по малко, но редовно. И като ще криете в гащите, поне се ориентирайте към по-достоверни работи – кренвирш, карначе, ловджийска наденичка… Така де, престанете с тия сухи колбаси, които и на зъбите ви не подхождат!
Пенсиите, извинявам се за този морбидния хумор в този макабрен сюжет, но стана много сериозно, та малко за разведряване…
Разбира се, давам си сметка, че в много случаи преди глада като подбудител на кражбата има предистория: мързелът, като причина за глада. Много хубаво го изрази предишният и бъдещ премиер Борисов: „Питате ме за хляб, питате ме за картофи. Моето семейство, откакто аз се помня картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим - нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете. Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади. Майка ми беше учителка, но също копаеше, когато имаше нужда да си подпомогне бюджета.”
Сега нямаме време и място за причините, причинили причините. В случая ни е напълно достатъчно да установим наличието на гладни хора, които са останали без изход. В Италия например, разказвали са ми го български кандидат-емигранти, ако човек много огладнее, но няма пари, винаги може да отиде в някоя от католическите трапезарии и да хапне прилично безплатно. Каква е алтернативата на един изпаднал българин? Просията и ровенето в кофите не са алтернатива! Друга няма! Поповете са заети да си скубят брадите за пари и имоти и не им остава време да хранят бедни и да утешават нещастни.
Поетите лъжат! Бедността е порок. Обществен порок! Борбата с бедността не може и не бива да бъде подменяна от борба с бедния. Кокошкарите ги арестуват веднага и ги вкарват в затвора. А за Цветан Василев, ограбил милиарди, на прокуратурата и трябваха два месеца, за да се реши да поиска европейска заповед за ареста. Ако я е поискала, де…
Борбата с бедните е много по-лесна от борбата с бедността. И веднага дава резултати. Полицията отчита разкрити престъпление, прокуратурата отчита доведени до съда обвинения, съдът отчита приключени дела… А престъпникът се чуди що за закон е този, който за един хляб го е вкарал за три месеца в затвора, където всеки ден му дават по три яденета безплатно…
Напълно съм съгласен с колегите от „Сега”, които писаха, че е крайно време да се промени Наказателният кодекс и той да почне да прави разлика между престъпление и простъпка. Простъпките да минават по бързата процедура и да се наказват с глоби и обществено полезен труд. „Така, пише „Сега”, и прокуратурата ще може да се занимава основно с големите бандити и с едрите престъпления.”
Айше, а дано си девствена…
Но въпросът не е и само в девствеността на прокуратурата. Битовата престъпност е осезаема, видима, изстрадана. Когато ти оберат апартамента, ти ставаш чувствителен. Собствеността на държавата, която в крайна сметка е пак наша собственост, е нещо далечно и абстрактно. Когато една власт (може би е по-точно всяка власт!) вземе митниците на концесия, това не засяга никой чувствителен нерв на българина. Но достатъчно е да му разбият мазето, за да почне да вие като флекс.
Масови протести срещу назначението на Пеевски в ДАНС. И пълна тишина по назначението на „Ало, Ваньо” за шеф на митниците. Не казвам, че протестите срещу Пеевски бяха несправедливи. Просто не мога да се примиря с тишината и апатията, които съпътстват назначението на Танов. Пътят за преодоляване на бедността, а от там и с една голяма част от битовата престъпност, минава първо през изграждането на обществена нетърпимост към официализираната кражба. Единствено обществото може да принуди корумпираната държавна машина да заработи срещу едрата и държавно закриляна престъпност. 4 млн. живеят в миналия век, съобщи Институтът за пазарна икономика. Кой им открадна настоящето? (За бъдеще дори и не споменавам…)
Не става дума за това държавата да нахрани бедните. Става дума за това да им даде възможност, да им помогне да си помогнат сами. Това става с подпомагане на дребния и среден бизнес, с разкриване на нови работни места, с образование и преквалификация... И сега всички ще наизвадят предизборните лъжовници и всичко това ще го има в тях. И там ще си остане. Борисов пак ще подари часовника си на Цветанов. И времето ще спре.
* * *
„Жан Валжан влезе в затвора ридаещ и треперещ. Той излезе от него безчувствен… Жан Валжан изправи обществото на съд и го осъди. Осъди го на своята ненавист. Човешкото общество му беше причинило само зло. Той беше видял само сърдития му лик, който то назовава правосъдие и който показва на всички онези, които гнети… От страдание на страдание той стигна постепенно до убеждението, че животът е борба и че в тази борба победеният беше той. Имаше само едно оръжие - своята ненавист. Реши да го наточи в каторгата и да го отнесе със себе си, когато я напусне…”
Всяко съвпадение с действителни лица и събития е… закономерно.
