Последвайте ни в Google News Showcase
Един-единствен залп от руско оръдие, даден от хълча "Баларбаши" е достатъчен, за да прогони османлиите от Горна Джумая, днес Благоевград. Горна Джумая, прекръстена на Благоевград през 1950 г., е освобождаван два пъти от турско робство. През 1878 и 34-години по-късно, през 1912 година. Между двете освобождения в региона избухват три въстания – Кресненско- разложкото от 1878 г, Горноджумайското от есента на 1902 г. и Илинденско-преображенското на Илинден- 1903 г. И трите са потушени. Пиринският край дава и 100-ина опълченци, били се редом с руските освободители в боевете на Шипка, Шейново, Плевен и други места.
Първото освобождение става факт на 12 февруари /по нов стил/ 1878 година. Градът освобождава отряда на IV Мариополски полк, командван от майор Иван Павлович Орлински. По ирония на съдбата освободителят на Горна Джумая се заразява от тиф и умира през пролетта на същата година, погребан е тук. По-късно тленните му останки са пренесени в родната му страна, за да бъдат върнати обратно в Горна Джумая. Над гроба му в двора на храма "Въведение Богородично" е поставен паметен знак. "Информацията за майор Иван Павлович Орлински е твърде оскъдна. Неговият отряд е част от предния отряд на генерал Гурко, който след Освобождението на София на 4 януари 1878 г. продължава на юг по направлението на р. Струма и освобождава няколко села в дупнишко, след което се установява в Дупница. Междувременно в горноджумайско и по течението на река Рилска се образуват няколко чети, организирани от учителите в Горна Джумая Арсени Костенцев и Константин Босилков и даскал Петър Рафаилов от с. Стоб, които чети трябвало да защитават местното християнско население от набезите на башибозука и черкезките банди", разказа пред БГНЕС Елена Александрова, уредник в Регионалния исторически музей. Когато отрядът на майор Орлински, състоял се от пехота, кавалерия и артилерия, се установил в Дупница, е изпратена депутация с молба да продължи движението си на юг по течението на река Струма и да овладее Горна Джумая. По силата на Одринското примирие от 31.1. 1978 г., руските части, намиращи с в непосредствена близост до Горна Джумая трябвало да продължат движението си на юг. Това се оказва отрядът на майор Орлински. Когато пристигат на височината "Баларбаши" над Г. Джумая, и започват сражение с местния гарнизон, турците мислят, че водят битка с местните чети. Но тогава един топовен изстрел им показал, че дошлата артилерия е руска, а не на местните четници. Този топовен изстрел и вестта, че руснаците идват, кара турското население на Горна Джумая, което било мнозинство, да изпадне в паника.
"Преобладаващото турско население заедно с гарнизона се изтегля в посока Симитли. Така на 12 февруари руският отряд на майор Орлински е посрещнат от цялото християнско гражданство на Горна Джумая", допълни Александрова. Посрещането на освободителите става на Сапунджи дере в района на днешния стадион. На мястото върху няколко обли камъка е поставен паметен знак. Тук благоевградската общественост на 3 март поднася венци и цветя. След Освобождението на Горна Джумая на 12 февруари 1878 година майор Орлински се заразява от тиф и умира още същата пролет. Погребан е в освободения от него град, по-късно костите му са пренесени в Русия, за да се върнат пак в двора на храма "Въведение Богородично", където има паметна плоча. Тук на 12 февруари се чества първото освобождение на Горна Джумая. "Веднага след освобождението на града, започва организирането на гражданското му управление. За окръжен управител е назначен Йосиф Вартоломеевич Шевченко, а за администратори в другите сфери на гражданския живот са назначени местни първенци и учител, сред които Арсени Костенцев, Васил Разсолков, хаджи Коте Чорбаджигошев, Спас Харизанов. От Горна Джумая и района веднага се записват доброволци в българската Земска войска, която е първата войскова единица на Княжество България", разказва Александрова. Пиринска Македония участва и в опълчението. "През есента на 1876 година в Ливадия се поставя началото на първата българска войскова единица-опълчението, което влиза в състава на руската армия. От джумайския регион в българското опълчение се записват над 70 участници. Преобладаващата част са от неврокопско, сега Гоце Делчев и разложко, някъде десетина са опълченците от Горна Джумая.
Те са участвали в боевете при Шипка и село Шейново, някои от тях като Никола Джаров например е участвал в битката за Плевен, други в боевете при Стара Загора и при село Зелено дърво-габровско", обясни уредникът в благоевградския музей. Заради което впоследствие са награждавани с ордени и медали и отличителни нагръдни знаци, част от които се съхраняват в Регионалния исторически музей в Благоевград. След 12 февруари 1978 г., единственият град от Пиринско, който се освобождава от османско иго е Горна Джумая. Демаркационната линия била поставена при село Железница, така останалата част от Пиринска Македония остават под турско робство. По силата на Берлинския договор от юли 1878 г. целият пирински регион е върнат в границите на османската империя. "Първите действия, които осъществяват гражданите на джумаята, обединени около учителите Арсени Костенцев и останалите са изпращане на петиции до представителите на Великите сили, с молба градът и регионът да бъдат присъединени към свободното княжество. Горноджумайци участват в митингите, правени в София и Пловдив, но мирните протести не дават резултат.
Така се стига до решението за въоръжен отпор на решенията от Берлин. Организират се комитетите "Единство", формирани от участници в национално-освободителните борби преди освобождението начело със Стефан Стамболов, Захари Стоянов и др. дейци. Отново се организират местни чети, и на 5 октомври в Кресненско и на 8 октомври 1878 г. в Разложко избухва Кресненско-разложкото въстание, което обаче поради стихийния му характер е потушено, въпреки, че са освободени 43 села. Епизодични бойни действия продължават и през следващата-1879 година. Идейният ръководител на самото въстание е Митрополит Натанаил Охридски. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Преди Илинденско-преображенското въстание избухва още едно. Горноджумайското или Джумайското въстание е организирано от Върховния македоно-одрински комитет и въоръжен бунт на българите от Североизточна Македония против османското владичество, избухва през есента на 1902 година. Това въстание е част от мащабната организация на ВМОК, което цели вдигне масово въстание в цяла Македония. За целта са пратени няколко десетки чети във вътрешността на Македония: Вангел Иванов в Мегленско, Тома Пожарлиев във Воденско, Иванчо Карасулийски в Гевгелийско, Атанас Орджанов в Ениджевардарско, Атанас Чопката в Кукушко, Атанас Янков в Костурско.
Главно заради противодействието на дейците на ВМОРО въстанието в тези райони е осуетено. Въстанието е извършено без съгласието на княз Фердинанд I, българското правителство и Вътрешната македоно-одринска организация и без осигурена подкрепа на международната дипломатическа сцена, което го обрича на неуспех. Провалът му задълбочава кризата и разцеплението в македонското освободително движение от една страна, а от друга провокира дейците на ВМОРО да преминат към подготовка на всеобщо въстание през 1903 година. Второто освобождение на Горна Джумая е на 5 октомври 1912 година. Части на VII-а Рилска дивизия помитат охраната на границата на османската империя, намираща се на моста на р. Рилска при село Бараково и освобождават днешния Благоевград. Частите на българската армия продължават победоносния си поход на юг и така освобождават окончателно от османско иго целия Пирински край.
