Зам.-министър Деница Сачева в Брюксел: Кирилицата е приносът на България да духовното развитие на Европа
Последвайте ни в Google News Showcase
„Българската азбука – кирилицата, е изключителният принос на България за духовното развитие на Европа, културното богатство и творчеството. Днес почти 300 млн. души и 70 езика на два континента я използват“. Това каза заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева при откриването на кръгла маса на тема „Многоезичието – обединени в многообразието“, която се провежда в Брюксел в навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура и славянската писменост.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
С влизането на България в Европейския съюз през 2007г. кирилицата стана третата официална азбука след латинската и гръцката. „Векове преди да станем председатели на Съвета на ЕС българите сме строили духовни мостове за обединение и сме се борили за усъвършенстване чрез знание и култура”, посочи Сачева.
По думите й езиците могат да обединят хората, да направят другите страни и култури достъпни и да дадат възможност гражданите не само в България, но и в целия ЕС, да се разбират по-добре. „Езиковото разнообразие има голямо значение за запазването на европейската идентичност. Колкото по-добре европейските граждани познават историята си, езиците, уважават културите си и умеят да общуват, толкова по-здрав, устойчив, икономически и културно проспериращ ще бъде ЕС“, каза още заместник-министър Сачева. Тя допълни, че многоезичието допринася за развиването на творчеството като предоставя достъп до други начини на мислене, възприемане на света и изразяване на въображението.
Българската образователна система дава възможност за изучаване на 25 чужди езика. По данни на ЕК 97% от европейските граждани изучават английски език. Близо 87% са изучавали чужд език, но смятат, че имат нужда от допълнителни уроци. С 10% по-малко са онези, които посочват, че искат на всяка цена да изучават чужд език. 9% от 15-годишните младежи в училищата в ЕС говорят на различен език от майчиния си.
В дискусиите на днешната кръгла маса се включиха български и чуждестранни писатели и преводачи, които разказаха за удоволствието и предизвикателствата на превода от и на български език и за това, четат ли се български автори в Европа. По време на честванията на 24 май в Брюксел ще бъде показан първият препис на „История Славянобългарска“, направен от Софроний Врачански. Той е част от изложбата на старопечатни книги „Книги, посоки, публики“ и 3D визуализация на развитието на кирилицата.
